Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
И неочаквано в главата й изплуваха думите на Бъч. При човек като него склонността към убийство е в кръвта му. Такава е природата му. И все пак предишната вечер, когато стана опасен за нея, той я беше отпратил.
Каза си, че трябва да престане да търси обяснение за противоречията в характера му. Все едно да гледа на кафе. Трябваше да се довери на вътрешния си инстинкт, който й подсказваше, че Рот е единствената й надежда.
Влезе в трапезарията и едва не ахна от изненада. Масата беше подредена великолепно, в средата бяха поставени цветя — туберози и орхидеи. Имаше свещи с цвят на слонова кост, блестящи порцеланови съдове и сребърни прибори.
Рот приближи към масата, издърпа един стол и зачака. До него изглеждаше още по-грамаден.
Господи, беше направо фантастичен в този костюм. Разкопчаната яка на ризата разкриваше шията му, а черната коприна правеше кожата му да изглежда по-тъмна. Жалко, че беше толкова гневен. Свирепото изражение на лицето му напълно съответстваше на настроението му, а прибраната му назад коса подчертаваше още повече агресивно издадената брадичка.
Нещо го беше вбесило. При това много.
Идеалът на всяка жена. Вампир с нрава на обладан от амок.
Бет се приближи предпазливо. Беше готова да се закълне, че докато й помагаше да се настани на стола, той се наведе към косата й и вдиша дълбоко.
— Защо закъсня толкова? — попита Рот, сядайки начело на масата. Не получи отговор и повдигна едната си вежда, която се показа над рамката на тъмните му очила. — Сигурно се е наложило Фриц да те убеждава да дойдеш?
За да се занимава с нещо, тя взе салфетката, разтвори я и я разстла на коленете си.
— Няма такова нещо.
— Кажи ми причината тогава.
— Бъч ни следеше. Трябваше ни време, за да се отървем от него.
Бет усети, че пространството около Рот притъмнява, сякаш гневът му поглъщаше светлината.
Фриц влезе с две малки чинии салата и ги постави на масата.
— Вино? — попита той.
Рот кимна.
След като икономът наля виното и излезе, тя взе тежката сребърна вилица и се насили да хапне.
— Защо сега се боиш от мен? — гласът на Рот беше язвителен, като че ли страхът й го отегчаваше.
Бет ровеше с вилицата си в салатата.
— Хммм. Може би защото видът ти е такъв, сякаш искаш да удушиш някого?
— Ти влезе тук, страхувайки се от мен. Била си уплашена още преди да ме видиш. Искам да знам защо.
Тя продължаваше да гледа в чинията си.
— Може би защото си спомних, че снощи едва не уби един мой приятел.
— За Бога. Не започвай отново.
— Ти ме попита — отвърна тя. — Така че не се ядосвай, ако отговорът ми не ти се нрави.
Рот избърса нетърпеливо уста.
— Но не го убих, нали?
— Само защото аз те спрях.
— И това те безпокои? Повечето хора обичат да бъдат герои.
Тя остави вилицата.
— Знаеш ли какво? Точно сега не искам да съм тук с теб.
Рот продължи да се храни.
— Тогава защо дойде?
— Защото ме покани!
— Уверявам те, че мога да преглътна отказа ти — тонът му беше такъв, сякаш тя не означаваше нищо за него.
— Допуснах грешка — тя остави салфетката до чинията си и стана.
Той изруга.
— Седни.
— Не ми нареждай какво да правя.
— Нека се поправя. Седни и млъкни.
Бет зяпна от изненада.
— Арогантно копеле…
— Много ти благодаря, вече го чух веднъж тази вечер.
Точно в този момент се появи Фриц с няколко топли кифлички. Тя изгледа гневно Рот и се престори, че е станала, за да вземе бутилката с вино. Не искаше да си тръгне пред очите на Фриц. Освен това изведнъж я обзе желание да остане. За да покрещи още малко на Рот.
Когато отново останаха сами, тя изсъска:
— Как смееш да ми говориш по този начин?
Рот дояде салатата си, постави вилицата си на ръба на чинията и избърса устните си със салфетката. Като че ли го беше учила самата Емили Поуст10.
— Нека да изясним нещо — каза той. — Аз съм ти нужен. Така че престани да ми опяваш какво съм могъл да направя на онова ченге. Твоят приятел Бъч все още ходи по земята, нали? Тогава какъв е проблемът?
Бет го гледаше в лицето, като се мъчеше да види изражението на очите му зад слънчевите очила. Търсеше някаква мекота, нещо, за което би могла да се хване. Но тъмните стъкла скриваха напълно погледа му, а опънатите черти на лицето му не предразполагаха към по-нататъшен разговор.
10
Емили Поуст (1872–1960) — американска писателка и журналистка, известна със статиите си на тема етикет и добри маниери. Авторка на книгата „Етикет“ (1922 г.), превърнала се в бестселър. — Б.пр.