Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Рот влезе в спалнята и се намръщи, когато Тормент подсвирна от учудване с уста.
— Я да те видя — каза Тор и започна да го обикаля.
— Захапи ме.
— Не, благодаря, предпочитам жени — засмя се братът. — Макар че, трябва да призная, много си готин.
Рот скръсти ръце пред гърдите си, но сакото се изпъна толкова много, че се уплаши да не се скъса по шевовете и ги отпусна.
— Защо си тук?
— Звънях ти на мобилния, но не ми отговори. Каза, че искаш всички да се срещнем тук тази вечер. В колко?
— Зает съм до един часа.
— До един? — учуди се Тор.
Рот сложи ръце на хълбоците си. Обзе го безпокойство, като че ли някой се беше вмъкнал в дома му и го дебнеше.
Срещата с Бет. Това беше грешка, каза си той.
Но вече беше прекалено късно, за да я отмени.
— Добре, тогава нека да бъде в полунощ — рече.
— Ще предам на братята да са готови.
Имаше чувството, че Тор се подхилва, но гласът му си остана равен. Последва пауза.
— Ей, Рот?
— Какво?
— Прав си, тя наистина е красива. Просто си помислих, че би искал да го знаеш.
Ако някой друг от вампирите му беше казал това, Рот щеше да му разбие носа. И въпреки че беше Тор, кръвта му кипна. Не му беше приятно да му напомнят колко е неустоима. Караше го да мисли за мъжа, когото тя ще избере за цял живот.
— Имаш нещо предвид или просто си чешеш езика?
Не прозвуча като покана за по-нататъшен разговор, но Тор се възползва от възможността, за да каже:
— Здраво си хлътнал по нея.
Рот се канеше да му отговори, както му беше навик, с „майната ти“, но се въздържа.
— Мисля, че и тя е влюбена в теб — продължи Тор.
Страхотно. Стана му по-добре, няма що. Е, сега може да разбие сърцето й или нещо от този род.
Господи, тази среща беше наистина лоша идея. Къде смяташе, че ще ги отведе тази сълзлива сантименталност?
Рот оголи зъбите си.
— Ще бъда с нея само докато мине през промяната. Това е.
— Да, естествено — от гърлото на Рот се надигна ръмжене, но другият вампир само сви рамене. — Никога преди не съм те виждал издокаран така заради жена.
— Тя е дъщерята на Дариъс. Искаш да се държа като Зейдист с някоя от неговите фльорци ли?
— Бога ми, не. По дяволите, иска ми се той най-после да престане. Но ми харесва това, което виждам между теб и Бет. Беше сам прекалено дълго време.
— Това си е твое мнение.
— И на другите.
Пот изби по челото на Рот.
Честността на Тор го накара да се почувства като хванат в капан. А също и фактът, че вместо просто да пази Бет, той се напъва да й покаже, че тя е нещо по-специално за него.
— Ти какво, нямаш ли си друга работа? — попита той.
— Не.
— Пак този мой късмет.
Не го свърташе на едно място и отиде до дивана, за да вземе коженото си яке. Трябваше да го зареди с оръжия и тъй като Тор не бързаше да изнесе задника си през вратата, беше по-добре да се разсейва с нещо, отколкото да се разкрещи от напрежение.
— В нощта, когато умря Дариъс — продължи Тор, — ти ми каза, че си отхвърлил молбата му да се погрижиш за нея.
Рот отвори шкафа и започна да рови в една голяма кутия, където държеше металните звезди, кинжалите и веригите. Подбра набързо каквото му беше необходимо.
— Е, и?
— Какво те накара да промениш решението си?
Рот стисна здраво зъби, едва сдържайки се да не избухне.
— Той е мъртъв. Задължен съм му.
— Беше му задължен и докато беше жив.
Рот рязко се извърна.
— Имаш ли да обсъждаш друго с мен? Ако не, просто се разкарай.
Тор вдигна ръце.
— По-спокойно, братле.
— Мамка ти. Няма да разговарям за нея нито с тебе, нито с някой друг. Разбра ли? И си дръж устата затворена пред братята.
— Добре, добре — Тор заотстъпва към вратата. — Но си направи една услуга. Признай си какво чувстваш към тази жена. Непризнатата слабост е смъртоносно опасна.
Рот изръмжа недоволно и зае нападателна поза, като приведе напред горната част на тялото си.
— Слабост? И това ми го казва мъж, достатъчно глупав, за да обича своята шелан? Сигурно се шегуваш.
Последва дълго мълчание. След това Тор каза тихо:
— Щастлив съм, че намерих любовта. Всеки ден благодаря на Скрайб Върджин за присъствието на Уелси в живота ми.
Рот бе завладян от необясним гняв.
— Ти си просто жалък.
Тор изсъска.
— А ти си мъртъв от стотици години. Но просто не ти стиска да си намериш гроб и да легнеш в него.
Рот хвърли коженото си яке на пода.
— Поне не съм под чехъл.
— Между другото, имаш готин костюм…
С два скока Рот стигна до другия вампир и двамата застанаха наежени един срещу друг. Тормент беше едър мъж, с широки рамене и дълги, силни ръце. Въздухът между тях се сгъсти, изпълнен със заплаха.