Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
„Освен за да ме измъкне. Това направи за мен. Мислех, че е сир Донтос, горкичкият ми стар пиян Флориан, но през цялото време е бил Петир. Кутрето беше само маска, която е трябвало да носи“. Само дето понякога на Санса й беше трудно да различи къде свършва човекът и къде започва маската. Кутрето и лорд Петир толкова си приличаха. Сигурно щеше да избяга и от двамата, но нямаше къде да отиде. Зимен хребет беше опожарен и опустошен, Бран и Рикон — мъртви и изстинали. Роб беше предаден и убит в Близнаците, с лейди майка им. Тирион беше осъден на смърт за убийството на Джофри и ако тя се върнеше в Кралски чертог, кралицата щеше да поиска и нейната глава. Леля й, на която се беше надявала, че ще я спаси, също се бе опитала да я убие. Чичо й Едмур беше пленник на Фрей, а дядо й, — Черната риба, беше обсаден в Речен пад. „Няма място на света за мен освен тук — помисли отчаяно Санса. — И нямам истински приятел освен Петир“.
Същата нощ мъртвият пя „Денят, в който обесиха Черния Робин“, „Майчините сълзи“ и „Дъждовете на Кастамийр“. После спря за малко, но точно когато Санса започна да се унася, засвири отново. Пя „Шест скърби“, „Брулени листа“ и „Алисан“. „Толкова тъжни песни“, помисли тя. Щом затвореше очи, го виждаше в синята му небесна килия, свит в ъгъла срещу студеното черно небе, загърнат в дебела кожа и притиснал дървената си лютня до гърдите. „Не трябва да го съжалявам — каза си. — Той е суетен и жесток и скоро ще умре“. Не можеше да го спаси. А и защо да го иска? Марилион се бе опитал да я изнасили и Петир беше спасил живота й не веднъж, а два пъти. „Понякога трябва да лъжеш“. Единствено лъжите я бяха опазили жива в Кралски чертог. Ако не беше излъгала Джофри, Кралската гвардия щеше да я пребие до смърт.
След „Алисан“ певецът отново спря, достатъчно дълго, та Санса да откопчи един час отдих, но щом предутринната светлина започна да се процежда през кепенците, тя чу понеслите се отдолу тихи звуци на „В една мъглива утрин“ и веднага се събуди. Песента беше по-подходяща за жена, скръбна песен, пята от майка в утрото след ужасна битка, докато търси сред мъртвите тялото на единствения си син. „Майката пее за скръбта си по своя син — помисли Санса, — но Марилион скърби за своите пръсти и очи“. Думите летяха като стрели и я пронизваха в тъмното.
Добри мой сир, видяхте ли момчето ми? С цвета на лешник бе косата му. Той обеща ми да се върне в дома ни, в Уендиштаун.
Санса затисна глава с възглавницата с гъши пух, но полза нямаше. Денят бе дошъл, тя се беше събудила, а лорд Нестор Ройс се изкачваше към върха…
Върховният стюард и свитата му пристигнаха в Орлово гнездо късно следобед, когато долината под тях се облече в златно и червено, а вятърът се усили. Беше довел сина си, сир Албар, с още дузина рицари и двадесетина ратници. „Толкова много непознати“. Санса гледаше със свито сърце лицата им и се чудеше приятели ли са, или врагове.
Петир посрещна гостите в черен кадифен жакет със сиви ръкави, който отиваше на вълнените му бричове и придаваше известна мрачност на сиво-зелените му очи. До него стоеше майстер Колемон с веригата си с многобройните метални пластини, провесена на дългия му тънък врат. Макар майстерът да беше много висок, този, който привличаше окото, бе лорд-протекторът. Явно се беше отказал от усмивките си за този ден. Слушаше сериозно, докато Ройс представяше придружилите го рицари, след което заяви:
— Добре сте дошли, почитаеми господа. Познавате майстер Колемон, разбира се. Лорд Нестор, надявам се, че помните Алайн, извънбрачната ми дъщеря?
— Разбира се. — Лорд Нестор Ройс беше с бичи врат, с издута гръд и оплешивяващ, с прошарена със сиво брада и строг поглед. Благоволи да сведе глава за поздрав с цял половин пръст.
Санса отвърна с реверанс: не смееше да проговори от страх, че ще каже нещо нередно. Петир й помогна:
— Миличко, бъди добро момиче и доведи лорд Робърт във Високата зала да поздрави гостите си.
— Да, татко. — Гласът й беше тънък и напрегнат. „Глас на лъжкиня — помисли си, забързана нагоре по стъпалата и по галерията към Лунната кула — Гузен глас“.
Гретчел и Мади помагаха на хленчещия Робърт Арин да се обуе. Владетелят на Орлово гнездо пак беше плакал. Очите му бяха зачервени и подпухнали, носът му — подут и сополив. От едната му ноздра беше потекъл сопол, а устните му бяха разкървавени от хапане. „Лорд Нестор не трябва да го вижда така“, помисли Санса отчаяно.