![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Старицата сведе очи. Остана неподвижна за момент, после отново посегна към меката издутина на кутията, стисна я и я отвори. Обърна я леко към светлината на свещите. В нея лежеше смарагд в златен обков и със златна верижка. Най-големият камък, който Роуан беше виждала.
- Често сънувам смъртта - каза Карлота, докато се взираше в камъка. - Моля се за нея. - Вдигна бавно поглед към Роуан, очите и? отново се бяха разширили, меката фина кожа на челото и? се сбръчка силно над сивите вежди. Като че душата и? се давеше в тъга, която за момент бе забравила да скрие зад злобата и сарказма. Сега просто се взираше в Роуан.
- Ела - каза тя и се надигна от стола, - нека ти покажа. Мисля, че вече няма много време.
- Защо говориш така! - прошепна тревожно Роуан. Някаква промяна в поведението на старицата я беше ужасила. - Защо ме гледаш така?
Но Карлота само се усмихна.
- Ела. Вземи и свещ, ако искаш. Някои от лампите още работят, но други са изгорели, или пък жиците вече са прекъснати. Последвай ме.
Стана от стола и внимателно откачи дървения си бастун от облегалката. Тръгна с учудващо стабилна походка през стаята и мина покрай Роуан, която стоеше като закована и я гледаше, като в същото време пазеше мигащото пламъче на свещта с лявата си длан.
Малката светлинка заигра по стената, когато тръгнаха надолу по коридора. Блесна за миг по гладката повърхност на някакъв стар портрет на мъж, който като че внезапно оживя и се втренчи в Роуан. Тя се закова на място и извърна глава, за да се увери, че е било просто илюзия.
- Какво има? - попита Карлота.
- Нищо, просто ми се стори… - Гледаше майсторски нарисувания портрет на усмихващ се черноок мъж, който със сигурност вече не бе сред живите, покрит със слоевете крехък и напукан лак.
- Какво има?
- Няма значение - отвърна Роуан и продължи, като пазеше пламъчето. - Просто на тази светлина ми се стори, че той помръдна.
Карлота се обърна и се загледа в портрета, Роуан стоеше до нея.
- Ще видиш много странни неща в тази къща. Ще минаваш през празни стаи, но все ще се връщаш, защото ще ти се струва, че си видяла някой да се движи или да се взира в теб.
Роуан се вгледа в лицето и?. Сега то не изглеждаше нито дяволито, нито злобно, само умислено и самотно.
- Не се ли страхуваш от тъмното? - попита Карлота.
- Не.
- Можеш да виждаш добре на тъмно.
- Да, по-добре от повечето хора.
Карлота се обърна, стигна до високата врата в подножието на стълбите и натисна бутона. Асансьорът започна да се спуска с приглушено тракане и спря с тежко поклащане. Старицата завъртя дръжката и отвори вратата, зад която се разкри решетка от месинг, която тя сгъна с усилие.
Пристъпиха на износения килим в кабина, чиито стени бяха покрити с тъмна дамаска, а от металния таван мътно светеше крушка.
- Затвори вратите - каза Карлота и Роуан се подчини, хвана дръжката и дръпна решетката.
- Пък и няма да ти е излишно да се научиш да използваш онова, което вече ти принадлежи - добави тя. От дрехите и? се носеше лек дъх на парфюм, нещо сладникаво, като «Шанел», смесено с аромата на пудра. Тя натисна малък черен гумен бутон вдясно и за изненада на Роуан асансьорът започна да се издига доста бързо.
Коридорът на втория етаж тънеше дори в още по-плътен мрак от този долу. Беше и по-топло. Нямаше нито една отворена врата или прозорец, през които да влезе светлина от улицата, сиянието на свещта се пръсна вяло по многобройните бели врати и по още някакво издигащо се нагоре стълбище.
- Влез в тази стая - каза старицата, отвори някаква врата вляво и поведе Роуан, докато бастунът и? тупкаше глухо по дебелия килим с десен на цветя.
Драперии, мрачни и гниещи, както в трапезарията долу, тясно дървено легло с висок балдахин, на което бе резбовано нещо като орел. Същият контур на ключалка се виждаше издълбан на таблата за главата.
- В това легло умря майка ти - каза Карлота.
Роуан погледна към голия матрак и видя огромно тъмно петно, което блестеше странно в полумрака. Насекоми! Миниатюрни черни насекоми се щураха делово по петното. Тя пристъпи напред и те се разбягаха от светлината към четирите ъгъла на матрака. Роуан си пое рязко дъх и изпусна свещта.
Старицата бе потънала в мислите си и сякаш не забелязваше отвратителната гледка.
- Това е ужасно - каза Роуан под нос. - Никой ли не е чистил тази стая!
- Можеш ти да я изчистиш, ако желаеш. Вече е твоя.
На Роуан и? призляваше от жегата и гледката на хлебарките. Пристъпи назад и облегна глава на рамката на вратата. Усети още някакви миризми и и? се догади.
- Какво още искаш да ми покажеш? - попита тя спокойно. Преглътни гнева си, прошепна сама на себе си, очите и? блуждаеха по избелелите стени, по малката нощна масичка, отрупана с гипсови статуи и свещи. Зловещо, грозно, мръсно. Да умреш в мръсотия. Да умреш тук. Занемарена.