![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Вече можеш да си вървиш, скъпа - каза Карлота на жената. - Освен ако моята племенница не желае нещо за пиене. Но ти не желаеш, нали, Роуан?
- Не, благодаря, госпожице Мейфеър.
- Наричай ме Карлота, или Карл, ако предпочиташ. Няма значение. Има хиляди госпожици Мейфеър.
Старата чернокожа жена тръгна да излиза, мина покрай камината, заобиколи масата и се отправи към вратата, която извеждаше към дългия коридор. Карлота гледаше след нея, сякаш искаше да се увери, че са напълно сами, преди да изрече и дума.
Внезапно прозвуча някакъв особен звън, странно познат, но напълно неопределим за Роуан. После се чу затваряне на врата и откъм вътрешността на къщата се понесе някакъв дълбок тътен, подобен на рев на огромен мотор.
- Това е асансьор - прошепна Роуан.
Старицата като че внимателно се вслушваше в този рев. Лицето и? изглеждаше съсухрено и дребно под гъстата корона на косата. Асансьорът спря с глухо изтракване и тя като че остана доволна. Погледна към Роуан, после и? направи жест към единствения стол на дългата страна на масата.
Роуан се приближи и седна на стола с гръб към прозорците, които гледаха към двора. Обърна се така, че да може да вижда Карлота.
Вдигна очи и видя още селски пейзажи по стените. Някаква плантаторска къща с бели колони и ниски хълмове в далечината.
После погледна покрай свещите към старата жена и с облекчение видя, че пламъците вече не се отразяват в очилата и?. Сега се виждаше само спаруженото лице и стъклата, които блестяха на светлината, тъмната рокля с дълги ръкави и слабите ръце, подаващи се от дантелата. Кокалестите пръсти държаха някаква кадифена кутия.
След малко Карлота рязко плъзна кутията към Роуан.
- Това е твое - каза тя. - Смарагдова огърлица. Твоя е, както и тази къща, и земята, на която стоим, и всичко на нея. Освен това, наследяваш и богатство по-голямо от това, което имаш сега около петдесет пъти, вероятно дори стотици пъти. Не мога да знам със сигурност. Но преди да влезеш в негово владение, чуй хубаво какво ще ти кажа.
Замълча и започна да изучава лицето и?. Сега повече отвсякога Роуан бе поразена от начина, по който звучеше гласът на старицата, от цялото и? поведение - те нямаха възраст. Беше почти зловещо, сякаш духът на млад човек обитаваше тази стара обвивка и я оживяваше по съвсем невероятен начин.
- Не - каза жената. - Стара съм. Много стара. Чаках само тя да умре и момента, от който най-много се страхувах - твоето идване тук. Молех се Ели да живее дълго, да те държи настрани дълги години, докато Деидре не изгние в гроба и веригата не се прекъсне, но съдбата ми поднесе още една малка изненада. Ели е мъртва. Ели е мъртва, а аз не знаех нищо за това.
- Тя искаше така - отвърна Роуан.
- Зная - въздъхна старицата. - Зная, че ми казваш истината. И страшното не е, че не съм била известена, а самата и? смърт. Но вече е свършено и нищо не може да бъде предотвратено.
- Тя наистина искаше да ме държи настрани - каза простичко Роуан. - Настоя да подпиша документ, че никога няма да се върна тук, но аз реших да наруша това обещание.
Старицата мълчеше.
- Исках да дойда - каза Роуан. И след това, възможно най-внимателно и умоляващо, попита: - Защо сте искали да ме държите настрани? Колко ужасна може да е тази история?
Карлота седеше тихо и я гледаше; след малко каза:
- Ти си силна жена. Силна си като майка ми.
Роуан не отговори.
- Имаш нейните очи, казаха ли ти го вече? Чудя се дали някой от тях въобще я помни?
- Не зная - отвърна Роуан.
- И какво видя с тези твои очи? - попита старицата. - Видя ли нещо, което да те кара да мислиш, че не бива да си тук?
Роуан се сепна. Първо реши, че не е разбрала въпроса; после за част от секундата осъзна, че го е разбрала, и веднага се сети за призрака, който бе се появил в три часа през нощта. Споменът за това необяснимо се примеси със спомена за съня в самолета, когато някой невидим я докосваше и изнасилваше.
Съвсем объркана, тя видя как по лицето на старицата се разлива усмивка. Не беше нито горчива, нито триумфираща. Изразяваше само примирение. А после лицето и? отново стана гладко, тъжно и замислено. На слабата светлина главата и? за миг заприлича на оголен череп.
- Е, значи е дошъл при теб - каза Карлота и въздъхна тихо. - Вече се е добрал до теб.
- Не зная какво беше. Моля ви да ми го обясните.
Но жената просто я гледаше и чакаше.
- Беше мъж, слаб, елегантен. Дойде в три часа през нощта. Точно когато е починала майка ми. Видях го съвсем ясно, както виждам вас сега, но само за миг.