Да помним Сара

Обстановката при нас се нагорещява. Онзи ден ни стовариха с хеликоптери в Додж Сити и в същия миг се озовахме насред ожесточена престрелка. Слава Богу, бях с каска и бронирана жилетка, иначе да съм гушнал букета. Жълтурите ни държаха приковани към земята цели два часа. Нямах възможност дори да вдигна за малко глава, та да видя къде са — до такава степен ни бяха стиснали за гушата. През живота си не съм брал такъв страх. Не вярвам в ада, но ако го има, трябва да е тук.

Не спирай да убеждаваш брат ми. Не го искам на това място.

Моля те, пиши. Писмата ти ми помагат да живея в тази лудница. Как е Майкъл? С какво се занимава? Двамата сте постоянно в мислите ми. Изпрати ми негова снимка, ако можеш.