Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
— Добре — нотката на поражение, която се прокрадна в гласа му, ме накара да изтръпна.
— Какво е третото? — попитах, с надеждата да сменим неудобната тема.
По устните му отново пробяга усмивка.
— Това — каза той и с едната си ръка улови лицето ми, докато другата се плъзна по гърба ми.
Притегли ме към себе си и макар сърцето ми да заби учестено, се възползвах от това, че едната ми ръка бе свободна, за да го отблъсна.
— Няма да стане, Лили. Ако искаш да се отървеш от мен, трябва да се постараеш повече.
Рязко си поех дъх и опитах да се измъкна, ала той ме държеше твърде здраво. В продължение на няколко секунди ме погледа как се дърпам, после се усмихна още по-широко и ме вдигна върху мивката.
— Какво правиш! — започвах да изпадам в паника. — Някой може да влезе.
— Ако ни видят, просто ще се обърнат и ще си излязат — прошепна Рен в ухото ми. — Никой не смее да ми се бърка.
Плътно притиснати в мен, бедрата му разтвориха коленете ми, вдигайки полата ми нагоре, и трябваше да го сграбча за ризата, за да не падна в мивката. Ръката му се плъзна надолу по гърба ми и аз простенах, когато тялото му се долепи до моето. Заля ме гореща вълна, в която ми се струваше, че ще се удавя.
— Не може… — устните му заглушиха думите ми; зави ми се свят и забих пръсти в раменете му.
— Каза, че не искаш да се отдръпвам — езикът му проследи скулата ми — Това и правя.
— Нарушаваш правилата! — думите с мъка излизаха през свитото ми гърло. — Ами съюзът?
— Предпочитам да те имам, когато аз реша — ръката му се плъзна между бедрата ми.
Имах чувството, че и последната капчица сила се отцеди от тялото ми.
— Не мога да дишам!
— Значи ти харесва — той отново ме целуна.
С крайчеца на окото си зърнах някаква сянка.
— Рен, почакай! Струва ми се…
В този миг вратата на тоалетната се отвори.
— О, Боже! — сестра Флин не звучеше ни най-малко изненадана. — Да не прекъсвам нещо?
Рен изруга под носа си. Това бе някой, на когото той не можеше да се бърка.
— Съжалявам, госпожице Флин. Тъкмо си тръгвах.
Лицето ми пламна, когато Рен закопча блузата ми. Дори не бях забелязала кога я е разкопчал.
— Радвам се, че си поговорихме, Лили. Ще се видим в час.
Той се приведе към мен и докосна челото ми с устни, след което се усмихна ослепително на сестра Флин и излезе.
Затворих очи и предпазливо слязох от мивката. Убедена бях, че ще се свлека на пода, толкова омекнали бяха коленете ми, но за моя изненада, успях да се задържа на крака. Още усещах прегръдката на Рен, ала след миг образът му се замъгли и на негово място се появи усмихнатото лице на Шей.
„Не мога да живея така.“
Звънлив смях ме върна обратно на земята. Сестра Флин пристъпи към мен, затваряйки вратата след себе си.
— Горкичката! Сигурно никак не ти е лесно да чакаш. Чувала съм, че Рение е невероятен любовник. Всички Пазители шушукат за това — младият Страж, който идва в сънищата им.
Усмивката на ярко начервените й устни беше насмешлива и жестока.
— Ала правилата са си правила. Той е алфа-мъжкарят, така че неговото… нетърпение може да бъде извинено. Твоето обаче е доста разочароващо.
Стомахът ми се преобърна и аз сграбчих мивката с две ръце.
— Внимавай много, момиченце. Или ще кажа на Лоуган, че съюзът върви прекалено добре. А определено не искаш да го ядосаш, нали? Тези прекрасни крака трябва да си останат затворени до Сауин.
Тя протегна дългите си, тебеширенобели пръсти и докосна бузата ми.
— Този път ще извиня държанието ти, но повече не се отклонявай от правилния път.
Тя прокара нокти по лицето ми — достатъчно силно, за да ме накара да си поема рязко дъх, ала не толкова, че да ме нарани. В пародия на нежния жест на Рен, сестра Флин се наведе над мен и докосна челото ми с устни.
Пронизителният й смях отекна в тоалетната и тя се отправи към вратата. Аз се загледах подире й — беше ми се сторило, че докато се отдалечаваше, издутината на гърба й потръпна.
18
Шей шумно затвори книгата и я блъсна толкова ожесточено, че тя изхвърча от масата и тупна на пода. Правеше го за пети път, откакто се бях настанила до него в четири часа.
— Опитваш се да ме предизвикаш или просто искаш да видиш колко библиотечни книги можеш да съсипеш, преди да ни изхвърлят от библиотеката?
Единственият отговор, който получих, беше яростно тракане по клавиатурата на лаптопа му.