Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Всичко това са глупости и глупости! — гневеше се и губеше търпение Варвара Петровна. — Говорите ми алегории, а освен това си позволявате да говорите твърде разточително, милостиви господине, което го смятам за дързост.
— Госпожо — не слушаше капитанът, — аз може би желая да се наричам Ернст, а междувременно съм принуден да нося грубото име Игнат — защо, как мислите? Аз може би желая да се казвам княз Дьо Монбар149, а междувременно съм само капитан Лебядкин, от лебед — защо така? Аз съм поет, госпожо, поет по душа, и бих могъл да получавам хиляда рубли от издателя, а междувременно съм принуден да живея в коптор — защо, защо? Госпожо! Според мен Русия е една игра на природата, не повече!
— Вие решително не можете да кажете нищо по-определено?
— Аз мога да ви кажа стихотворението „Хлебарка“, госпожо!
— Какво-о-о?
— Госпожо, още не съм луд! Ще полудея, сигурно ще полудея, но още не съм луд! Госпожо, един мой приятел — най-благо-род-на личност — написа една басня на Крилов под заглавието „Хлебарка“ — може ли да ви я кажа?
— Искате да ни кажете някоя басня от Крилов?
— Не, не искам да ви кажа басня от Крилов, а моя басня, моя собствена, мое съчинение! Повярвайте, госпожо, без да го вземате навътре, че не съм чак до такава степен необразован и развратен, та да не разбирам, че Русия разполага с великия баснописец Крилов, на когото самият министър на просвещението му издигна паметник за забава на невръстните деца150 в Лятната градина. Нали ме питате, госпожо: „Защо?“ Отговорът е на дъното на тази басня, със златни литери!
— Кажете баснята си.
— Господи, какво е това? — възкликна Варвара Петровна.
— Тоест, когато лете — разбърза се капитанът, размахвайки ужасно ръце с нетърпеливото раздразнение на автора, комуто са попречили да чете, — когато лете в чашата нахлуят мухи, започва мухоядство, всеки глупак ще го разбере, не ме прекъсвайте, не ме прекъсвайте, ще видите, ще видите… (Той все размахваше ръце.)
Тук още не ми е завършено, но все едно, ще ви го кажа с думи! — бръмчеше капитанът. — Никифор взема чашата и въпреки протестите изхвърля в помията цялата комедия и мухите, и хлебарката, което отдавна е трябвало да се направи. Но забележете, забележете, госпожо, хлебарката не роптае! Ето го отговора на вашия въпрос „Защо?“ — викна той, тържествувайки. — „Хлебар-ка-та не роптае!“ Що се отнася до Никифор, той изобразява природата — добави той бързешката и самодоволно взе да ходи по стаята.
Варвара Петровна ужасно се разсърди.
— А за какви пари, позволете да ви попитам, получени уж от Николай Всеволодович и уж ви недодадени, сте се осмелили да обвините едно лице от моя дом?
— Клевета! — изрева Лебядкин, вдигайки трагично дясната си ръка.
— Не, не е клевета.
— Госпожо, има обстоятелства, които принуждават да понесеш фамилния позор, нежели гръмко да провъзгласиш истината. Лебядкин няма да се изтърве, госпожо!
Бе сякаш ослепял; изпаднал бе във вдъхновение; чувстваше се значителен; такова нещо трябва да си е представял. Вече му се искаше да обиди, да скрои някоя мръсотийка, да покаже властта си.
— Степан Трофимович, позвънете, моля — помоли Варвара Петровна.
— Лебядкин е хитър, госпожо! — намигна той с лоша усмивка. — Хитър е, но и той си има граница, и той има своето преддверие на страстта! И това преддверие е старата хусарска бутилка, възпята от Денис Давидов151. И тъкмо когато е в това преддверие, госпожо, се случва, значи, да изпрати някое писмо в стиховце, най-пре-възход-но-то, но което отподире би желал да върне обратно със сълзите на целия си живот, защото е накърнено чувството за прекрасното. Но птичката е изхвръкнала, върви, че й гони опашката! Ето, тъкмо в това преддверие, госпожо, Лебядкин може да се е изтървал и относно благородната госпожица, във формата на благородно негодувание на възмутената му от обиди душа, от което са се възползвали и клеветниците му. Но Лебядкин е хитър, госпожо! И напразно го дебне зловещият вълк, доливайки ежеминутно чашата и чакайки развръзката: не ще се изтърве Лебядкин, и на дъното на бутилката вместо очакваното всякой път се оказва — хитростта на Лебядкин! Но стига, о, стига! Госпожо, вашите великолепни чертози биха могли да принадлежат на най-благородното от всички лица, но хлебарката не роптае! Забележете го, забележете го най-сетне, че не роптае, и узнайте величието на духа!
149
… княз Дьо Монбар… — Може би Достоевски има предвид знаменития на времето си пират Монбар (Monbars или Montbars), който впоследствие става герой на няколко драми и романи.
150
… великият баснописец Крилов, на когото самият министър на просвещението му издигна паметник за забава на невръстните деца… — Паметникът на Крилов (скулптор П. К. Клод) е поставен през май 1855 година на детската площадка в Лятната градина в Петербург, което не е посрещнато добре от съвременниците. Парите за паметника са събрани по подписка по времето, когато министър на просветата е С. С. Уваров.
151
… старата хусарска бутилка, възпята от Денис Давидов. — Д. В. Давидов (1784–1839), герой от Отечествената война през 1812 година, един от създателите на тогавашното партизанско движение. Поет и военен писател, родоначалник на тъй наречената хусарска лирика. Наред с Пушкин и Белински и Достоевски го цени извънредно много като „поет литератор и най-честен руски човек“.