Агентът

Във фоайето струнен квартет апатично свиреше менует от Бах. Габриел и Сара минаха край музикантите, без да ги погледнат, и се отправиха през площада към кафенетата около новото пристанище. Беше станало много по-студено; Сара носеше барета и бе вдигнала яката на палтото си. Когато я подразни, че прилича на шпионин, тя игриво го хвана под ръка и се притисна до него. Седнаха отвън край кея и пиха ледена бира „Карлсберг“ под съскащата топлина на газова печка. Габриел ядеше неохотно от пържената треска с картофи, а Сара разглеждаше разноцветните, осветени с прожектори фасади на къщите по отсрещния бряг на канала.

— По-хубаво е от Лангли, предполагам.

— Навсякъде е по-хубаво от Лангли — измърмори той.

Тя вдигна поглед към черното небе.

— Предполагам, че сега съдбата ти е в ръцете на НСА и нейните сателити.

— Твоята също — отвърна Алон. — Щеше да е по-умно да отидеш в Лондон с Ейдриън.

— И да изпусна това? — Сара сведе очи към къщите покрай канала. — Ако той позвъни тази вечер, смяташ ли, че ще успеем да я намерим?

— Зависи от това дали от Националната агенция за сигурност ще успеят да определят точното местоположение на Ишак. Но дори и да успеят да открият мястото, където е Елизабет Холтън, от Вашингтон ще имат още един проблем: как да я измъкнат жива оттам. Всеки опит да щурмуват скривалището без съмнение ще завърши с насилие. Но аз съм сигурен, че експертите ще измислят някакъв план.

— Не се прави на обиден мъченик, Габриел. Не ти отива.

— Не ми харесаха някои от нещата, които са били казани за мен във Вашингтон.

— Вашингтон е безмилостен град.

— Такъв е и Йерусалим.

— Значи ще трябва да станеш по-безчувствен, когато те направят шеф на Службата. — Тя му хвърли дяволит поглед над яката на палтото си. — Ейдриън каза, че е само слух, но като съдя по реакцията ти, май е вярно. — Сара вдигна чашата си. — Мазел тов28.

— Съболезнованията биха били по-подходящи.

— Не искаш ли поста?

— Не съм от хората, които се стремят към високи постове.