Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Знаете ли къде е в момента Ван Грутен?
Кали преглътна шока от разкритията му и се усмихна.
- Мислех, че съм тук, за да обсъдим някои снимки...
- Живели сте в Белгия няколко месеца. Имате лек акцент, но графиня Ван Грутен ви е приела в своето училище. Нали така?
Беше негов ред да направи пауза и да я изгледа напрегнато.
- Бях с група други момичета там, да, и обикаляхме наоколо.
- Имали сте и белгийска бавачка, фламандска бежанка?
- Марта... тя в опасност ли е?
- И разбирате фламандски?
- Малко. - Накъде водеше всичко това? - За какво става дума?
- Търсим подходящи преводачи и лица за други задължения. Вашата биография ни интересува. Това е всичко, мисис Джоунс.
- А защо картичката от Феран е у вас?
- Да кажем, че ни я дадоха по необичайни канали, с прекрачване на правителствените правомощия.
После смени темата.
- Какво е отношението ви към окупацията на Белгия? Поддържате ли някакъв контакт с приятелите си там?
Кали усети, че той проверява силата на нейните политически възгледи и поклати глава.
- В нашите вестници има толкова информация. Притеснявам се, разбира се, за приятелите си там. Ако има нещо, което мога да направя, за да им помогна... Какво се случва?
Разговорът на френски я затрудняваше в началото, но постепенно се отпусна сред познатите фрази. Защо бе цялата тази история с Белгия все пак?
Мъжът се изправи.
- Благодаря ви за съдействието. Излишно е да казвам, че този разговор е изключително поверителен, и искам да ми предоставите адрес, в случай че се наложи отново да се срещнем.
Тя му даде адреса на Примроуз и на къщата в Шотландия.
- Ах, красиво място, подходящо и за риболов. Виждам, че имате евакуирани бежанци у вас и малък син. Предполагам, че той е дете на Ван Грутен, нали?
Информацията, която имаше за нейния живот, бе толкова подробна, че я притесни. Никой не беше изказвал това предположение на глас досега.
- Той е мой син. Кой е неговият баща, си е моя работа - отсече Кали.
- Много дискретно от ваша страна, мисис Джоунс, макар че никога не сте били действително омъжена за съпруга си.
- Ние се оженихме! - възмути се тя. - Край бреговете на Марсилия през 1935 година на борда на „Мари-Соланж“ Бракосъчета ни капитанът.
Как се осмеляваше да навлиза така в личния й живот?
- Това не е британски кораб, а след това не е докладвано за брака в Службата на официалния регистър в „Сейнт Катринс хаус“. В такъв случай церемонията на кораба е невалидна - добави той.
- Не знаех, че е необходимо - отвърна изненадано Кали. - Има ли значение?
- Само ако някога пожелаете да сте разведена. Ако няма доказателства за наличието на законен съюз, вие сте необвързана, какъвто е и мистър Джоунс. Свободна сте да се омъжите, за когото си пожелаете, а изглежда в Белгия има един мъж, който очаква да му окажете тази чест. Приятен ден, мисис Джоунс, или по-добре мис Бордман?
Кали се запрепъва през вратата и надолу по стълбите, беше в шок. Дали бе сънувала всичко, което бе станало току-що? Кой беше този груб човек? Нахалството му, любопитството му към личния й живот, фактът, че знаеше такива интимни подробности. И защо й бе казал всичко това? Стисна картичката от Феран с облекчение. Той бе жив и все още мислеше за нея. Възможно ли бе наистина да няма никакви законови пречки да бъде с него? Може би Тоби през цялото време е знаел, че бракът им е незаконен. Защо ли това не я изненадваше?
Намери най-близкото кафене и прочете картичката. Изглеждаше така, сякаш я бяха навивали до размера на цигара, и цветната снимка бе напукана.
Скъпа моя,
Надявам се, че това писмо те заварва в безопасност. Тук е трудно. Брат ми бе убит и маман е разстроена. Тя вече не може да живее там, където би искала. Аз се върнах на своя пост и правя каквото мога, за да помогна на хората да са в безопасност. Копнея да бъдеш при мен. Колко студено е тук, така далеч от жаркия климат, който и двамата познаваме, когато беше в прегръдките ми нощ и ден. Ще чакам, докато успеем отново да се съберем.
Нямаше подпис, нито бе необходим такъв. Нямаше нищо споменато, което да навреди някому, без имена или места, просто нейното име и адрес. Кой бе донесъл тази картичка в страната? Какво искаше да каже Феран с това, че помага на хората да са в безопасност? Всяко изречение бе пълно със скрит смисъл и тя изчете бележката отново, въпреки че сълзите в очите й замъгляваха думите.
„О, защо не ти казах за Дезмънд? В каква ли опасност се намираш, докато помагаш на хората да избягат и да получат шанс за свобода?“