Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
През следващия семестър Джесика започна да спи в апартамента на Пауло през деня и да прекарва повечето си будни часове в нощни клубове. В редките случаи, когато двамата се отбиваха в "Слейд", малцина ги разпознаваха. Джесика започна да свиква с върволицата различни момичета, които се изнизваха през деня, но тя беше единствената, която прекарваше нощта с него.
Третото писмо, което професор Хауард ѝ връчи лично в един от редките случаи, когато тя идваше навреме за сутрешното упражнение, не можеше да бъде игнорирано. Директорът ѝ съобщаваше, че тъй като е била хваната да пуши марихуана на територията на колежа, стипендията ѝ е отнета и ще бъде дадена на друг студент. Добавяше, че засега може да остане в Колежа, но само ако присъства на занятията и работата ѝ се подобри значително.
Професор Хауард я предупреди, че ако все още се надява да завърши и да ѝ бъде предложено място в Кралската академия, където да продължи да учи за магистратура, трябва да събере портфолио от творби за комисията, а времето изтича.
Когато следобед се прибра, Джесика не показа писмото на Клеър, която рядко пропускаше лекция и имаше сериозен приятел — казваше се Дарън, — който смяташе посещението в "Пица Експрес" за специално събитие.
Джесика внимаваше на всички гостувания при родителите си и баба си и дядо си — които ставаха все по-редки — да е винаги облечена скромно и никога да не пуши или пие в тяхно присъствие.
Не им каза за любовника си и за двойния живот, който водеше, и изпитваше облекчение, че Пауло нито веднъж не спомена, че би искал да се запознае със семейството ѝ. Когато някой от родителите и повдигаше темата за Кралската академия, тя ги уверяваше, че професор Хауард е доволен от развитието ѝ и е уверен, че академията ще ѝ предложи място догодина.
В началото на втората си година в училището за изящни изкуства Джесика водеше два живота. Нито един от тях не беше в реалния свят. Това можеше да продължи, ако не се беше сблъскала с лейди Вирджиния Фенуик.
Джесика стоеше на бара в "Анабел" и се обърна едновременно с една възрастна дама, която беше с гръб към нея, и разсипа малко шампанско по ръкава ѝ.
— В какво се превръщат младежите? — каза Вирджиния, когато Джесика не си направи труда дори да се извини.
— И не само младите — каза херцогът. — Един от новите лордове, които Тачър вкара в Камарата неотдавна, имаше наглостта да се обърне към мен с малкото ми име.
— Какво ли следва, Пери? — каза Вирджиния, докато оберкелнерът ги водеше към обичайната им маса. — Марио, случайно да знаеш коя е онази млада дама на бара?
— Казва се Джесика Клифтън, милейди.
— Така ли? А младият мъж с нея?
— Мистър Пауло Рейналдо, един от редовните ни клиенти.
През следващите няколко минути Вирджиния отговаряше едносрично на всичко, което казваше херцогът. Погледът ѝ рядко се откъсваше от масата в отсрещния край на помещението.
Накрая тя стана, като обясни на херцога, че трябва да посети тоалетната, дръпна Марио настрани и му бутна банкнота от десет паунда. Тъй като лейди Вирджиния не беше известна с щедростта си, Марио прие, че парите не са за свършената му работа, а за тази, която ще му бъде възложена. Когато се върна при херцога и каза, че може би е време да си вървят, Вирджиния знаеше всичко, което ѝ бе нужно, за Пауло Рейналдо и единственото, което трябваше да знае за Джесика Клифтън.
Когато Пауло заведе Джесика в "Анабел" да отпразнуват деветнайсетия ѝ рожден ден, никой от двамата не забеляза възрастната двойка, настанена в една ниша.
Вирджиния и херцогът обикновено си тръгваха от клуба към единайсет, но не и тази вечер. Херцогът всъщност беше задрямал след третото "Курвоазие", макар че бе предложил неведнъж да си тръгват.
— Още не, скъпи — всеки път му отговаряше Вирджиния, без да му дава други обяснения.
Когато Пауло поиска сметката, Вирджиния скочи от мястото си и бързо тръгна към телефонната кабинка, скрита дискретно в коридора. Вече имаше телефонния номер и името на полицая, за когото я бяха уверили, че е дежурен. Набра номера и от другата страна вдигнаха почти моментално.
— Главен инспектор Мълинс.
— Главен инспектор, аз съм лейди Вирджиния Фенуик и искам да докладвам за опасен инцидент при шофиране. Мисля, че шофьорът е пиян, защото едва не удари ролс-ройса ни, когато ни засече.
— Можете ли да опишете колата, мадам?
— Беше жълто ферари и съм сигурна, че шофьорът не беше англичанин.