Той бе човек

— Какво е председател? — попита Джейк.

— Някой, който е началник на всичко и всички също като директорка.

— Никога не съм си го представял точно по този начин — призна Себастиан, а Саманта избухна в смях.

Джесика заобиколи масата, прегърна баща си и повтори:

— Честито.

— Хаким ми се вижда твърде млад, за да се оттегля — каза Саманта, докато даваше на Джейк рохкото му яйце.

— Така е — каза Себ. — Но е влюбен.

— Нямах представа, че ако си председател на банка и се влюбиш, се очаква да се оттеглиш.

— Не е задължително — разсмя се Себ, — но банките по принцип предпочитат председателят им да живее в същата страна, а въпросната дама живее в Копенхаген.

— Тогава защо не дойде да живее в Англия? — попита Джесика.

— Кристина Бергстрьом е много успял ландшафтен архитект с международна репутация, но има две деца от първия си брак и не иска да се мести, докато те са още ученици.

— Но с какво ще запълва времето си Хаким, като се има предвид, че има енергия за десет души?

— Възнамерява да открие нов клон на "Фартингс" в Копенхаген, а компанията на Кристина ще стане първият му клиент. Тя вече се е съгласила да продължи да работи в Лондон, след като децата ѝ завършат училище.

— А когато Хаким се върне, ще заеме ли отново мястото на председател на борда?

— Не. Каза го съвсем ясно. На първи септември Хаким ще стане президент на "Фартингс Кауфман", а на следващата година аз ще стана председател на борда, а Джон Ашли ще бъде мой главен изпълнителен директор.

— Каза ли на Виктор? — попита Саманта.

— Не. Реших да изчакам, докато не се реши окончателно.

— Искам да съм муха на стената на тази среща — каза Саманта. — Срещал ли си се някога с мисис Бергстрьом?

— Не, видях я само като свидетелка, когато даваше показания по делото на Хаким. Тъй като тогава той беше под стража, явно е било любов от пръв поглед.

— Мъжете често се влюбват от пръв поглед — заяви Джесика. — За разлика от жените.

— Сигурен съм, че и двамата сме благодарни за значителното ти проникновение по темата за любовта, Джесика — каза Себ, — както и за бързото ти схващане на тънкостите на макроикономиката.

— Мнението не е мое, а на Д. X. Лорънс — каза Джесика. — Това е цитат от "Любовникът на лейди Чатърли", която не фигурираше в програмата ни по английски в училище, но Клеър реши, че въпреки това трябва да я прочета.

Себастиан и Саманта се спогледаха.

— Може би моментът е подходящ да ви кажа, че възнамерявам да се изнеса — каза Джесика.

— Не, не, не — възпротиви се Джейк.

Макар че би се съгласил със сина си, Себ не прекъсна дъщеря си.

— С Клеър си намерихме малък апартамент до Гоуър Стрийт, недалеч от "Слейд".

— Звучи идеално — каза Саманта. — Кога ни оставяш?

— След две седмици. Стига да нямаш нищо против, татко.

— Разбира се, че няма — каза Саманта.

— Не, не, не — повтори Джейк и посочи Джесика с лъжичката си.