На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Кастил погледна небето.

-      Остава само час до залеза. Може би дори по-малко.

-      В такъв случай - каза Кари и хвърли към старейшина­та високомерен поглед, - е по-добре да започваме, нали така? Кажи му да ни освободи, за да можем да тръгнем. И го попитай какво можем да вземем със себе си. - Тя поглед­на към раниците на останалите от групата, струпани на куп­чина наблизо.

-      Експлозиви, въжета, един или два железни лоста... - предложи тихо Чейс.

Ловците развързаха китките им.

-      Казва, че това, коего можете да вземете със себе си, са дрехите и факли - преведе ди Салво. - Това е всичко, което ще ви трябва, ако сте достойни за предизвикателството.

-      Мисля, че идеята е лоша - обърна се Нина към Кари и разтърка схванатите си ръце.

-      Тогава ми помогни да я превърна в добра - отвърна ѝ Кари.

-      Как можеш да си толкова дяволски хладнокръвна?

-      Не съм. Направо съм ужасена. Но не смятам да го по­казвам пред тези хора. Както не трябва да го правиш и ти. - Кари я хвана за раменете. - Знам, че можеш да го направиш, Нина. Повярвай ми.

Въпреки обзелия я страх, Нина се почувства странно насърчена от доверието на Кари.

- Добре, ще го направя. Но ако ни убият...

-      Няма.

Нина се засмя нервно.

-      Обещаваш ли?

Кари кимна.

-      Обещавам.

-      Слънцето залязва след петдесет и осем минути - каза Чейс, поглеждайки часовника си. - Така че ако сте свърши­ли с тези мелодраматични приказки, трябва да помислите повече за влизането в храма. - Един от племето излезе от постройката, носеше няколко дълги пръчки, чиито краища бяха натопени в нещо като катран. - Факли, а? Мисля, че можем да направим нещо по-добро от това. - Като вдигна двете си ръце. Чейс погледна въпросително раниците и се придвижи много бавно към тях. Всички около него изскърцаха с тетивата си, когато водачът на ловците се прицели в него. - Добре, вижте ме, безобиден съм, голяма приятелска усмивка...

Потейки се, и не само заради жегата, той се протегна към купчината с багажа. Като съзнаваше, че само едно ряз­ко движение би му донесло мигновена и изключително бо­лезнена смърт, той внимателно извади едно фенерче от ра­ницата си.

-      Ето виждате ли? Няма оръжие. Просто едно фенерче. Което е по вашите правила, нали? Агналдо, напомни ли им, че това е по техните правила? - Той включи фенерчето и ос­вети първо себе си, за да покаже какво се прави с това нещо, след това го насочи към наобиколилите го ловци. Някои от тях отскочиха изненадано, мигайки срещу ярката светлина - но за негово велико облекчение, никой от тях не пусна стрела. Един от мъжете пристъпи напред и махна с ръка напред-назад срещу лещите, учуден, че не пари. После каза нещо на старейшините, които обсъдиха думите му, преди да дадат отговор на ди Салво.

-      Ще ви позволят да го използвате - каза ди Салво на Чейс.

- Добре. А сега, за експлозивите...

-      Губим време - обади се Кари. Тя се приближи към старейшината и протегна едната си ръка. Той я взе и внимател­но положи в дланта ѝ парчето метал.