На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Вината не беше твоя - опита се да го успокои Нина. - Това е мястото, където тези хора живеят. Те познават тере­на. И очевидно добре се справят със задачата си да държат далеч посетителите.

-      Въпросът не е в това!

-      Никой от нас не ги видя, Едуард - каза Кастил с все още дрезгав глас.

-      Да, но...

-      Еди - натърти Нина, - още сме живи, това е важното. Ако беше започнал да стреляш, повечето от нас щяха вече да са мъртви. Може би дори всички.

-      Денят още не е завършил - припомни ѝ той.

Пътеката започна да се катери, един хълм предпазливо се показа над равната шир на басейна на Амазонка. Нина забеляза още знаци за човешко присъствие, към пътеката, по която се движеха, се присъединиха и други пътеки, които водеха към мястото.

Хълмът стана по-стръмен. пътеката закривуличи към върха и дърветата се разредиха.

-      Мили боже - зяпна Нина, когато стигнаха билото.

Хълмът не беше висок, но предлагаше панорамна глед­ка надолу. Зеленината преобладаваше в пейзажа, едно раз­клонение на реката лъкатушеше през нея, но в пролуките между дърветата тя забеляза руините на древни постройки, запуснати останки от нещо, което на времето сигурно е представлявало голямо селище.

Една от сградите обаче не беше разрушена. И тя не мо­жеше да откъсне очи от нея.

От въздуха сигурно се скриваше от джунглата. Но от този ъгъл Нина я виждаше ясно - мрачна, заплашителна построй­ка. Освен това беше голяма - двайсет метра висока, сто и двайсет метра дълга и шейсетина широка.

Тя си спомни изречението от “Критий”: “Там се е нами­рал храмът на Посейдон, който бил един стадий дълъг и по­ловин стадий широк, със съразмерна височина и странен, варварски вид”. Тъмната каменна структура пред нея опре­делено отговаряше на описанието, въпреки, че древните гърци употребяваха „варварски” за неща, които просто не са гръцки. Във всеки случай, приличаше ѝ повече на построй­ка на инките или на майте, големите блокове дялан камък бяха грижливо подредени, с неестествена прецизност. От ъглите се издигаха нащърбени върхове, обвити от шума, ко­ято скриваше формите им. По-ниските части на стените бяха изсечени стъпаловидно, но извивката на покрива напомня­ше нещо по-модерно, нещо като хангар за самолети.

Тя гледаше Храма на Посейдон, богът на морето.

А може би негов дубликат, копие. Оригиналният, според Платон, е бил облицован в скъпоценни метали, докато това тук бе груб камък, покрит с мъх и лиани. Освен това беше по-малък, по-къс от дължината на един гръцки стадий, сто осемдесет и три метра.

Освен ако не е била права през цялото време - че атлантският стадий е по-малък от гръцкия. Което би затруднило значително търсенето на местоположението на острова...

Нямаше възможност да размишлява още по въпроса, тъй като индианците ги поведоха надолу по стръмнината. Макар мястото да бе в развалини, то не бе изоставено. Бли­зо до храма имаше селце с дървени и каменни постройки. Тя преброи петнайсет. Или племето се бе разпръснало на повече от едно място, или хората бяха малко на брой. Не из­глеждаше да има повече от стотина души.