Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Само дето тя едва ли ще се откаже толкова лесно от кокала, а това би сложило началото на гражданска война. Който и да спечели тази война, кралството ще потъне в разруха и определено няма да успее да влезе в Златния Кръг. И като се сетих за Кръга…
— Не знам — отвърнах аз бързо. — Не съм упълномощен да водя преговори за Златния Кръг.
— За това се сетих и сам — уточни Люк. — За друго исках да те питам. Просто ми беше интересно дали някой в Амбър не е подхвърлил нещо като „Тия в Кашфа пропиляха шанса си“ или „Я да им дадем още един шанс“, или пък „Уговорката си остава, но ще им се наложи да забравят за Еринор“.
На лицето му цъфна една не особено убедителна усмивка, на която аз отговорих по същия начин.
— Можеш да забравиш за Еринор — казах след това.
— И аз така си помислих. А останалата част от уговорката?
— Според мен настроенията са „нека изчакаме, за да видим какво ще стане“.
— Ох, и това ми мина през ума. Гледай само да не представиш ситуацията в най-черни краски, моля те. Между другото, твоето посещение тук е неофициално, нали?
— Представям единствено себе си — казах аз. — Поне от дипломатическа гледна точка.
Жената се изправи. Люк въздъхна.
— Де да можех да намеря отново пътя към бара на Алиса. Шапкарят сигурно би се сетил за някоя подробност, която ние с теб упорито пропускаме. — Той изведнъж се сепна. — Хей! Тоя пък откъде изникна? Страшно си приличате, но…
Гледаше някъде зад мен, а аз вече бях доловил, че става нещо нередно. Дори не си и помислих да призова Логрус, тъй като и без него се чувствах готов за всичко.
Обърнах се усмихнат.
— Готов ли си да умреш, братко? — попита Джърт. Или окото му се бе възстановило напълно, или си бе намерил доста сполучлива протеза. Във всеки случай косата му бе пораснала отново и то толкова, че ми беше трудно да преценя. Палецът на ръката му също изглеждаше полурегенерирал.
— Не, но съм готов да убия някого — отвърнах аз. — Какво щастие, че случих именно на теб.
Той се поклони насмешливо. Тялото му излъчваше леко сияние. Усещах силата, която преливаше от него.
— Да не би да си наминал през Владението за финалната процедура? — подхвърлих аз.
— Не мисля, че ще ми е необходима — каза той. — Вече съм способен да постигна всичко, което пожелая.
— Това Джърт ли е? — попита Люк.
— Да — отвърнах аз. — Това е Джърт.
Джърт хвърли бърз поглед към Люк. Долових как вниманието му се насочи към меча.
— Нима си препасал на кръста си някакъв магически обект? — поинтересува се той. — Дай да го видим!
Джърт протегна ръка и мечът трепна в юмрука на Люк, но все пак остана на мястото си.
— Не, благодаря — каза Люк и Джърт изчезна.
След миг обаче той се появи зад гърба на Люк и се опита да му направи захват за душене. Люк хвана ръката му, падна на коляно и го хвърли пред себе си.
Джърт се просна на пода по гръб. Люк не помръдна от мястото си.
— Измъкни меча си — каза Джърт. — Да видим дали го бива за нещо.
После се отръска като куче и скочи на крака.
— С такива като теб мога да се справя и без оръжие — отбеляза Люк.
Джърт сви пръстите на ръцете си в юмруци, вдигна ги над главата си и ги допря за миг. После ръцете му се разделиха бавно и в дясната се появи дълъг меч.
— С този номер можеш да изкараш доста пари по панаирите — подхвърли Люк.
— Извади меча си!
— Не ми харесва идеята да се бия в църква. Какво ще кажеш да излезем отвън?
— Много смешно! — изръмжа Джърт. — Значи да излезем и да се озовем право в ръцете на твоите войници? Не, благодаря. Освен това ще ми достави удоволствие да оплискам с кръв олтара на Еднорога.
— Трябва да те запозная с Далт — каза Люк. — Пада си по извратените.
Джърт се хвърли към него. Люк отстъпи и измъкна меча на баща си. Ново пропукване, свистене и атаката бе парирана с лекота, а острието на Уеруиндъл се плъзна напред. На лицето на Джърт се изписа мигновена уплаха, той направи крачка назад и залитна. Люк се възползва от това и го срита в корема, при което мечът на Джърт отлетя встрани.
— Това е Уеруиндъл! — изстена Джърт. — Как мечът на Бранд се е озовал в теб?