Мъртвият ирландец

— Какво е това?

Той взе пачката, прокара палец по края на банкнотите, при което те се раздалечиха ветрилообразно, и дълбоко в душата си почувства, че това е истинското в живота, че това е само малка част от голямото богатство в сейфа.

Върна се до бюрото. Пачката се побра лесно в джоба на панталоните в защитен цвят.

— Късмет! — възкликна той, изненадан от високия тон в края на думата. Обърна се към Линда, все още коленичила до сейфа. — Късмет! Чуваш ли? Страшен… късмет!

От радост чувстваше, че има нужда да отиде до тоалетната.

— Колко са всичко? — попита Линда и гласът й отекна едва-едва в кънтящите като пещера уши на Алфонс.

А може и изобщо да не я беше чул. Застанал до бюрото, той видя ножа и около една четвърт от праха, останал по бюрото и в чест на успешното обиране на касата се наведе и го събра на мъничка купчинка, след това облиза пръст, прокара го по дървото и го всмукна шумно.

— Колко са? Стигат ли за твоята сделка?

Той се обърна. Какво говори тя? Продължаваше да стои на колене до отворения сейф, който сигурно е натъпкан с пачки като тази, която току-що пъхна в джоба си. А Линда плачеше.

— Достатъчно ли са? — повтори тя.

Той сякаш не можеше да разбере какво му казва. Отиде до нея и взе лицето й с двете си ръце.

— Хей! — Опита се да я целуне, но тя се извърна. Повтори „Хей!“.

Линда вдигна очи към него.

— Всичко това е било за нея, нали? — попита тя. — Спестил е всичко това за Ника.

— Какво?

— Как ще постъпим в такъв случай? — отново попита тя.

Алфонс не разбираше за какво му говори, но схвана буквалния смисъл на въпроса й.

— Ще се изметем оттук с всичкия тоя боклук — рече той и посочи купчината пари в сейфа.

— Не — възпротиви се Линда.

— Какво значи това „Не“?

— Значи каквото значи винаги. Парите не са твои. Каза, че ти трябва само малък заем. — И стана, за да затвори вратата на сейфа. А той си спомни за дадения й урок, шамара, който му даде власт над нея, и я зашлеви.

Но бе забравил просто за секунда, че държи отворен ножа в дясната си ръка с резец като бръснач. И следващото, което осъзна, беше бликналата кръв, която го опръска цял, опръска пода и всичко наоколо.

Линда широко отвори очи, сякаш недоумяваше какво става в момента. Отвори уста да каже нещо, но от устата й избликна само още кръв.

Алфонс сведе очи към ножа в ръката си и едва сега осъзна какво е сторил. Хвърли ножа, грабна ризата си, за да я разкъса, но не успя, затова притисна тениската на Линда до шията й, а тя рухна върху него.

— Хей, момиче, нищо ти няма. Успокой се — каза той. Потупа я по главата, отпусната на скута му, но кръвта беше плиснала навсякъде, петното на пода растеше. Той се измъкна изпод нея, като все още държеше главата й в ръце, после се опита да положи леко главата й в локвата под нея. Приклекна на пети, извил тяло назад.