Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
С последни сили той се добра до химикалката, изправи се и се хвърли назад към мен, завъртайки се. В момента, в който се строполи до мен, усетих някакъв удар, пробождане. И веднага разбрах какво се бе забило в корема ми.
Химикалката.
Останах без въздух. Свлякох се на колене. Парещата болка пълзеше към корема ми, краката ми. Мислех за децата си. За мъжа си. Децата.
Мъжът пред мен беше заслепен от болката. Вече не можеше да ми помогне. Дори не беше разбрал, че ме е намушкал. Просто взе химикалката и крещейки, се затича в посока на течащата вода.
Болките в корема ми идваха на интервали. Звукът от бързи стъпки и писъци изчезна и бе заменен от плясък на вода някъде в далечината. В огнището дървените трупи пламтяха силно, а червената светлина продължаваше да се плъзга по стените. Танцуващите ивици се насочиха спираловидно към отвора на огнището. Веднага след това нещо в земята под мен започна да трополи. Звучеше като разразяваща се буря с гръмотевици. Звукът се усилваше все повече. Като че ли в земните недра имаше трол, който постоянно прочистваше гласа си. „Вън — казах си. — Не трябва да оставаш тук. Но имаш ли сили да излезеш? Да, трябва да намериш сили. Трябва да излезеш заради все още неродените си деца. “
Изправих се, взех факлата от камъните и осветих с нея наоколо. Търсех процепа в стената, през който бяхме влезли. Трябваше да вървя. Нямах време за губене. Тътенът от недрата на планината ставаше все по-силен и по-силен. Като че ли цялата планина щеше да експлодира всеки момент. С факла в едната си ръка, тръгнах напред наслуки. Правех малки крачки, но болките в корема изцеждаха силите ми.
Не след дълго съзрях светлина, трябваше да сме влезли оттам. И точно в този момент усетих — децата ми бяха на път. Трябваше да потърся помощ, преди да е станало твърде късно!
Излязох. Сгромолясах се. Вятърът се бе усилил. Конят и талигата бяха изчезнали. Но не това ме вцепени, а цветът на небето. Нажежени ивици червена светлина танцуваха над мен и се извиваха по небосвода. Усетих, че светлината ме привлича.
Бавно пак застанах на краката си. „Какво си ти? “ — помислих си, докато гледах втренчено красивата блестяща светлина. В следващия момент пак се чу силен грохот от планината.
Трябваше да продължа да вървя. Положителни мисли. Положителна енергия. Една крачка по-малко.
И тогава в планината зейна дупка.
Събудих се от нещо топло върху лицето ми. Една сърна бе надвесила главата си точно над мен и дишаше.
Първоначално се стреснах, но запазих спокойствие. Все още беше тъмно. Гъстите облаци се бяха спуснали ниско над земята. Сърната направи крачка назад, необезпокоена от моите предпазливи, но шумни движения. Вместо това продължи да ме гледа с влажни блеснали очи.
Надигнах се на лакти. Главата ме болеше, но за щастие, болките в корема си бяха отишли. Явно отново бях „нормална“, тъй като усещах силната болка в тила си, а и сърната не се плашеше от мен.
Сега вече знаех как химикалката бе станала такава, каквато бе сега. Мисля, че ми се изясни и как децата на Верна са получили тези сили, които тя е опитала да придобие сама, откъде е дошла цялата закрила. Химикалката се е забила в корема й точно след като е писала с нея. Листът, върху който е писала, се е запалил, така че всичко написано е било освободено. Не се ли правеше точно така магия с огън?
„Засили сетивата ми. Нека не кървя. Направи ме здрава, дай ми сили. Не ги оставяй да умрат.“ Явно затова не започнах да кървя, когато изскочих от колата в движение, затова се чувствах толкова здрава и силна всеки път, когато използвах химикалката. Също така осъзнах, че всички основни елементи в природата — земя, въздух, огън и вода, са били в близост до химикалката, когато тя е била създадена. Може би това беше причината химикалката да може да призовава природните стихии.
Сърната изпръхтя и кимна с глава, като че ли ми казваше да тръгна след нея. Аз стоях и гледах животното, а то се отдалечи с няколко крачки. След това сърната спря и се обърна пак към мен, направи абсолютно същото движение с главата.
— Какво има? — попитах я с мил глас.
Сърната изпръхтя отново. Тропна в земята и започна да рие с копито.
— Да дойда? Това ли искаш?