Немското дете [bg]

– Ето някои статии, които може да те заинтересуват – каза Кристиан. – Да ти ги принтирам ли?

– Да, ако обичаш – отвърна Ерика леко стъписана.

Но когато се върна след няколко минути с купче листове от принтера, Кристиан пак изглеждаше същият както винаги.

– Това ще те ангажира за известно време. Само ми кажи, ако има още нещо, с което мога да ти помогна.

Ерика му благодари и си тръгна от библиотеката. Имаше късмет. Кафенето на отсрещната страна на улицата беше отворено и тя си взе кафе, преди да седне и да започне да чете. Но онова, което откри, беше толкова интересно, че чашата й остана недокосната и кафето изстина.

– Добре, какво открихме дотук?

Мелберг протегна крака с гримаса. Изненадан беше, че схващането и болките, причинени от раздвижването, можеха да траят тъй дълго. При тази скорост щяха да преминат тъкмо преди следващото изтезание над тялото му на курса по салса в петък. Но колкото и да бе странно, тази идея не го плашеше, както бе очаквал. Имаше нещо в комбинацията от завладяващата музика, близостта на тялото на Рита и факта, че след танците миналата седмица краката му бяха започнали да откриват правилните стъпки. Не, не възнамеряваше скоро да се отказва. Ако имаше някой с потенциал да се превърне в краля на салсата в Танумсхеде, това беше той.

– Прощавай, какво каза? – стреснато попита Мелберг.

Съвсем бе пропуснал репликата на Паула, потънал в мечтите си за латиноритми.

– Както обобщи Паула, успяхме да стесним времевата рамка, когато може да е убит Ерик Франкел – поясни Йоста. – Бил е със своята... приятелка, или както там се наричат хората в тази възрастова група, на петнайсети юни. Сложил е край на връзката им, бил е откровено пиян, което според нея било извънредно необичайно.

– А чистачката отишла в къщата на седемнайсети юни, но не могла да влезе – добави Мартин. – Това не означава непременно, че е бил мъртъв вече, но все пак е доста ясна индикация, че може и да е бил. Никога преди не й се било случвало да не може да влезе в къщата. Ако братята не били у дома, винаги й оставяли ключ.

– Добре, хубаво, за момента ще приемем, че Ерик е умрял между петнайсети и седемнайсети юни. Питайте брат му дали е бил вкъщи, или вече е бил заминал за Париж. – Мелберг се наведе да почеше Ернст зад ушите. Кучето лежеше под кухненската маса, настанено както обикновено върху обувките му.

– Но мислите ли наистина, че Аксел Франкел би могъл да има нещо общо с...?

Паула млъкна по средата на изречението, като видя сърдитото изражение на Мелберг.

– За момента не мисля нищо. Но и ти като мен знаеш, че повечето убийства се извършват от член на семейството. Така че нека поразтърсим брата. Разбрано?

Тя кимна. Един път и Мелберг да е прав. Тя не биваше да позволява фактът, че Аксел Франкел й бе станал толкова симпатичен, да възпрепятства работата, която бе длъжна да върши.