Островът на изгубените [bg]

- Трябва да е някъде тук - каза Иви и се обърна да огледа зад себе си.

- Може би ще е по-добре да се разделим - предложи Джей с блясък в очите.

- Помислете - каза Мал. - Майка ми никога не го е изпускала от поглед. Държала го е почти винаги, когато е седяла на трона си.

Мал се върна на мястото на трона.

- Тук.

- И къде е сега в такъв случай? - намръщи се Карлос.

- Няма да е там, където всеки може да го докосне - предположи Иви. - Опитай да помолиш майка ми да ти разреши да докоснеш някой от спомените й като Най-красива на света. Сигурно е същото.

Мал трепна при думата „докоснеш".

Проклятието очакваше всички тях, или поне една от тях, както ги очакваше Окото.

- Сигурно е искала да е непрекъснато пред очите й. Да го вижда от трона - каза Джей. Мал кимна и си припомни как Джафар винаги стоеше и седеше така, че да може да вижда купчината монети в кухнята.

- Значи трябва да е... - Мал бавно се завъртя. Представяше си майка си, седнала на трона, стиснала скиптъра, изпълнена с чувство за мощ и злост - накратко, в най-добра форма - да управлява оттук кралството.

Тя поклати глава.

„Майка ми без проблем би проклела всички нас да спим хиляда години, да не говорим за един човек."

- Ето! Вижте! - извика Иви, която бе видяла дългия черен жезъл с потъмняла зелена топка на върха, подпрян на стената в далечината.

Както бяха предположили, скиптърът висеше точно срещу трона, издигнат с магия на четири метра във въздуха, където висеше, облян от светлина. Далече от ръцете на всякакви кандидат-крадци - там, където не можеше да бъде докоснат.

Разбира се.

Ето ти го.

Наистина е тук. Най-мощното оръжие на Мрака.

Злото е живо, да.

- Ето го! - викна пак Иви, която първа стигна до него и посегне нетърпеливо.

Ръката й се стрелна нагоре с разперени пръсти. В същия момент Окото на

дракона затрепери, сякаш нещо в Мал го освобождаваше от магията и от мястото му във въздуха.

Иви се усмихна.

- Взех го...

Мал видя как Иви се готви да хване скиптъра, сякаш гледаше филм на забавен кадър. Скиптърът проблесна, като че подканяше Иви да го вземе.

Мал не виждаше нищо, пред очите й останаха само нежните пръсти на Иви и прокълнатото Око на милиметри от тях.

Трябваше да вземе светкавично решение. Дали да остави Иви да го докосне и да заспи сън, подобен на смърт, за хиляда години?

Или щеше да я спаси?

Да я спре?

Да направи нещо... добро?

Като с това ще предаде доверието на майка си и ще трябва да забрави собствената си мечта да стане нещо различно от пълно разочарование за нея.

Доволна ли щеше да е да си остане само Мал цял живот?

Никога да не стане Злодеида?

Тя замръзна, неспособна да вземе решение.

- Не! - извика в следващия момент и хукна към Иви. - Недей!

Какво става? Какво прави? Защо не може да се спре?

- Какво? - стресна се Иви, а в същия момент от Окото на дракона се разнесе познат глас: