Обект № 522 [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #8
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-022-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:

ЛИНКЪЛН РАЙМ СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ПРЕСТЪПНИК Никой не знае името му, никой не знае как изглежда. Той е загадъчният Обект № 522. Ловък, хитър, свръхинтелигентен. Умело борави с пистолети и ножове, но най-опасното му оръжие е информацията. Безмилостно нахлува в живота на жертвите си, граби и убива. Изфабрикува съвършената улика и натопява невинни хора за собствените си престъпления. Докато един ден обвиненият в поредното убийство се оказва Артър, братовчедът на Линкълн Райм. Доказателствата са „неоспорими”, полицията е доволна и Артър е в затвора, в кошмарно очакване на съдебния процес. Макар и Линкълн да не е бил особено близък с братовчед си, все пак се заема със случая. И се натъква на солидна, желязна улика, толкова съвършена, че не би могла да е истинска. Амелия и Райм разполагат само с три дни да заловят гениалния престъпник, а той е подготвен и ги дебне и е винаги крачка пред тях… ОБЕКТ № 522 е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на Дивър — скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край.

Перейти на страницу:

— Така, Линкълн. Имаме вермикулит, гипс, синтетична пяна, парченца стъкло, блажна боя, влакна от изкуствена вълна, стъклена вата, калцитни зрънца, хартиени влакна, кварцови зърна, сух спирт, метални стружки, азбест и няколко вида химикали: ароматни алкохоли, парафин, олефин, нафтен, октани, полихлорирани дифенили, дибензодиоксини — те са доста редки по принцип — и дибензофурани. А, и малко бромирани дифенилови етери.

— Световният търговски център.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм.

Прахта от срутилите се през 2001 година кули на Световния търговски център бе причинила сериозни здравословни проблеми на работещите около мястото на трагедията и данните за състава й наскоро бяха обсъждани по медиите. Райм добре знаеше какво съдържа.

— Значи е някъде в центъра.

— Вероятно. Но тази прах може да се намери навсякъде из петте квартала. Нека засега да го оставим под въпрос…

— Райм се намръщи. — Значи засега знаем това: нашият човек може би е бял или цветнокож със светла кожа. Може би колекционира монети и може би се интересува от изкуство. Може би работи или живее в Централен Манхатън. Може би има деца, може би пуши. — Присви очи и се вгледа в ножа. — Дай да го погледна по-отблизо.

Купър му го занесе и Райм огледа внимателно всеки милиметър от дръжката. Тялото му беше увредено, но зрението му беше силно.

— Там. Какво е това?

— Къде?

— Между дръжката и острието.

Имаше миниатюрна люспица от нещо бяло.

— Как го видя? — прошепна техникът. — Изобщо не го бях забелязал.

Изчопли петънцето с игла и го монтира на предметно стъкло. Погледна го на микроскоп. Започна с малките увеличения — от 4 до 24 пъти — които обикновено са достатъчни, освен ако не се нуждаеш от магията на електронния микроскоп.

— Прилича на частица от храна. Нещо печено. Оранжево оцветяване. Спектърът показва, че може би има мазнина. Може да е от царевични пръчици. Или чиле.

— Не е ли достатъчно, за да му пуснеш хроматография?

— Абсурд.

— Извършителят не би подхвърлил нещо толкова малко като улика в къщата на изкупителната жертва. Тази частица носи реална информация за нашия човек.

Какво, по дяволите, беше това? Нещо от обяда му в деня на убийството?

— Искам да го опитам на вкус.

— Какво? По него има кръв.

— Дръжката, не острието. Около мястото, където беше петното. Искам да разбера какво е.

— Няма достатъчно, за да му усетиш вкуса. Толкова малка частица? Аз дори не я видях!

— Не, няма. Ще близна дръжката. Може би ще усетя някаква есенция или подправка, която ще ни подскаже нещо.

— Не можеш да ближеш оръжие на убийство, Линкълн.

— Къде го пише, Мел? Не си спомням да съм го чел някъде. Имаме нужда от информация за този човек!

— Ох… добре.

Купър поднесе ножа на Райм, който наведе глава и докосна с език мястото, където бяха намерили петънцето.

— Боже мили!

Дръпна бързо глава.

— Какво има? — уплаши се Купър.

— Дай ми вода!

Купър хвърли ножа на лабораторната маса и излезе да извика Том, докато Райм, плюеше. Устата му гореше.

Том дотича.

— Какво става?

— Леле… боли. Помолих за вода! Преди малко близнах лют сос.

— Лют сос? Като табаско?

— Не знам какъв!

— Е, значи не ти трябва вода. Трябва ти мляко.

— Тогава донеси!

Том се върна с кофичка кисело мляко и даде на Райм няколко лъжици. За изненада на криминалиста паренето изчезна веднага.

— Пфу. Как болеше… Добре, Мел, научихме още едно „може би". Нашият човек обича чиле и люти чушки. Добре, да кажем по-общо, бърза храна и люто. Запиши в таблицата.

Докато Купър пишеше, Райм погледна часовника и извика:

— Къде, по дяволите, е Сакс?

— Ами, в ССД — смутено отговори Купър.

— Знам. Имах предвид защо, по дяволите, още не се е прибрала?… И, Том, дай още малко кисело мляко.

ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:

* Мъж;

* Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или около източник на тютюн;

* Има деца или живее/работи в близост до такива или има контакт с играчки;

* Интересува се от изкуство, монети?

* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;

* Среден на ръст;

* Силен — способен да удуши жертвите;

* Разполага с устройства за промяна на гласа;

* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за запознанства?

* Взема трофеи от жертвите си. Садист?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?