Обект № 522 [bg]

Някой позвъни — беше полицай от лабораторията в Куинс. Носеше малък подарък — улики от едно от по-ранните престъпления: един нож, оръжието на убийството от кражбата на монети. Другите веществени доказателства били „някъде на склад". Бяха подали заявление за издирването им, но не се знаеше кога (ако изобщо някога) ще се появят.

Райм накара Купър да подпише формуляра за съхранение на вещественото доказателство — дори след края на делото официалната процедура трябваше да се спазва.

— Странно, че повечето други улики липсват — отбеляза Райм, но осъзна, че като оръжие ножът е бил заключен в хранилището на лабораторията, докато другите предмети са били складирани на друго място като безопасни за живота.

Погледна таблицата на уликите.

— Намерили са от тази прах по острието на ножа. Да видим дали можем да разберем какво е. Но първо, каква е историята на самия нож?

Купър въведе информацията за производителя в оръжейната база данни на управлението.

— Китайско производство, продава се в хиляди магазини. Евтин е, затова можем да предположим, че е бил платен в брой.

— Е, не бях и очаквал някаква сензация. Да видим прахта.

Купър си сложи ръкавици и отвори пликчето. Внимателно изчетка дръжката на ножа, чието острие беше тъмнокафяво от кръвта на жертвата, и събра малко бяла прах върху един лист.

Райм обожаваше прахта. В криминологията този термин се отнася за твърди частици с размер под петстотин микрометра, включващи влакна от дрехи и тапицерии, люспици от човешка и животинска кожа, фрагменти от растения и насекоми, частици от изсъхнали екскременти, пръст и различни химикали. Някои се вдигат във въздуха като аерозол, други лесно се отлагат върху повърхности. Прахта може да причини здравословни проблеми — като пневмония — или да е взривоопасна (например брашнените частици в силозите за зърно), дори да причини промени в климата.

От гледна точка на криминологията благодарение на статичното електричество и други задържащи фактори прахта често се предава от извършителя на местопрестъплението и обратно, което я прави особено полезна за полицията. Като началник на отдела по криминалистика в Нюйоркското полицейско управление Райм бе създал голяма база данни за прахта, събрана от различни места в петте квартала на града, а също от някои части на Ню Джърси и Кънектикът.

По дръжката на ножа бяха полепнали съвсем малко частици, но Мел Купър събра достатъчно, за да пусне проба на апарата за газова хроматография, комбиниран с масспектрометър, който разгражда веществата на по-малки молекули и определя състава им. За това бе нужно известно време, но забавянето не беше по вина на Купър. Ръцете му, изненадващо големи и мускулести за човек с такова крехко телосложение, работеха бързо и сръчно като на илюзионист. Докато чакаха резултатите, лабораторният специалист пусна допълнителен химически тест с друга проба от прахта за вещества, които масспектрометърът можеше и да не открие.

Накрая резултатите излязоха и Мел Купър обясни комбинирания анализ, като записваше подробностите на бялата дъска.