Профил на убиец [bg]

Алекс се изправи и закрачи назад-напред. Ако беше в управлението, щеше да слезе в хранилището, да потърси в старите си досиета, да прерови купища снимки, докато открие онази, която се мъчеше да си спомни.

Не можеше да разсъждава, не можеше да се съсредоточи. Мислите й бяха мъгляви и разпокъсани от прекараната безсънна нощ. Засега трябваше да остави синината на подсъзнанието си, още една причина, поради която се налагаше да се обади на Дан Романо.

Алекс взе душ, изми си косата с шампоан и се загърна в хавлия. Взе бермудите, блузата, бельото си и анцуга на баща си и ги занесе при малката перална машина, която бе видяла в кухнята. Включи я и се върна в стаята си и легна на леглото.

Заслуша се в дращенето на клоните в черчевето на прозореца, в присмехулника, който изпълняваше взетия си назаем репертоар в малкото дворче между тяхната и съседната къща, и дълбоко вдишва благоуханния въздух.

Сякаш дълбоко в нея биеше катедрална камбана. Това място вече й действаше, като че ли всеки дъх беше натоварен с възбуждащи феромони, тези силни химични вещества, отделяни от дърветата и прибоя, процеждащи се от порите на земята, докато въздухът станеше неустоим, вибриращ от спомени. Невероятно силни, живи спомени — последния златен месец от детството й, чудесните часове с родителите й, безопасния, прекрасен свят, плажа и морето, обраслите с шубраци хълмове, лагуните, пеликаните и чайките, носещи се на вятъра, онзи сладък, здрав аромат на напечено от слънцето чамово дърво.

Алекс се отпусна на възглавниците и се загледа в графиката на стотици розови фламинги, събрани край лагуна в Евърглейдс. Десетки пъти беше виждала тази литография на Одъбон15, нарисувана от великия натуралист от деветнадесети век, когато тези птици бяха изобилствали във Флорида също като бизоните в прерията. Трябваше й известно време, за да разбере какво не е наред в литографията. Самите фламинги. Те изобщо не бяха розови, а синкави, само върховете на крилете им бяха оставени в истинския им цвят. Някаква дизайнерска шега, напомняне, че миналото и настоящето завинаги са се слели, променени завинаги. Принцип, на който се основаваше самият Сисайд, носталгичната игра на „тука има, тука няма“, която играеше градчето.

Алекс затвори очи и усети, че налягането във вените й спада. Започна да следи дишането си, да проследява всяко вдишване чак до дробовете си и обратно. Години наред бе упражнявала тази йогистка дисциплина в началото и края на всяка тренировка по карате и тя обикновено беше прояснявала ума й по-добре от двойно кубинско кафе. Макар че днес само още повече я приспиваше.

Трябваше да помисли, да разработи план, да реши точно какво да сподели с Дан Романо. Ала в момента бе прекалено изтощена. Прекалено уморена, за да изпитва угризения, да се тревожи или да подготвя контраудара си. Прекалено изчерпана, за да направи каквото и да е друго, освен да потъне в тъмната, бездънна река на съня.