![Профил на убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/5/profil-na-ubiec-bg-download.jpg)
Профил на убиец [bg]
- Автор: Хол Джеймс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-259-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Профил на убиец [bg]». Краткое содержание книги:
Александра притискаше гръб към облегалката. Очите й бяха замъглени, но тя премигна и впери поглед в бялата кола пред тях.
— Не ми обръщай внимание — продължи Лоутън. — Какво знам аз, по дяволите? Старец със скапан мозък. Кой съм аз, по дяволите, че да давам съвети на умна жена като теб?
— Слушам те татко. Винаги съм те слушала.
— Ние бягаме, за да си спасим живота. Само с ризите на гърба си и с една торба пари. Леле, колко забавно!
Алекс продължи напред през възлести храсти, палми и борови гори. Нямаше много движение, само от време на време ги изпреварваше някой камион. Баща й вдигаше и сваляше ципа на анцуга си и си тананикаше стара песничка от едно време, когато нещата не бяха толкова сложни.
На няколко пъти трябваше да спира, за да се консултира с картата, ала накрая се насочи на юг по лабиринт от тесни провинциални пътища, които я изведоха на 30А — крайбрежното шосе. И изведнъж въздухът се изпълни със силно, богато ухание на море. Слънцето ярко грееше, небето беше по-синьо, отколкото само допреди километър.
Прекосиха обширните блата в щатския парк „Грейтън Бийч“, пресякоха ниско, покрито с бетон пространство, направиха остър завой и излязоха на права отсечка, която минаваше точно покрай дюните. И най-после го видяха.
Изскочило от кафявите шубраци и ниски борове, градчето представляваше весело съчетание от пастелно лилаво, жълто, розово и тъмносиньо. Десетки островърхи викториански кукленски къщички с ламаринени покриви, бели веранди и балкони, дъсчени стобори, сложни орнаменти и филиграни. Приказно, абсурдно място.
— Какво е това, по дяволите? — Лоутън се бе навел напред, опъваше предпазния колан и се взираше в града.
— Сисайд. Сисайд, Флорида.
— Хм, проклет да съм. Какво е това, увеселителен парк ли?
— Това е град, татко. От онзи албум, който толкова много ти харесва.
— Град ли? Какъв албум?
— Построили са го съвсем близо до мястото, където почивахме онова лято. Спомняш ли си? Сийгроув.
— Спомням си, разбира се. Но защо се връщаме, по дяволите? Да не сме забравили нещо?
— Реших да продължим да строим онзи пясъчен замък. Спомняш ли си го, татко? Гигантския пясъчен замък, който строихме с теб?
— Дали няма лунапарк? С въртележки. И смешен голф. Някога бях много добър в голфа.
Тя се загледа в пъстрия хаос от крайбрежни къщи, изпъкващи на еднообразния фон на храсталаците, палмите, боровете и дъбовете като вълшебно царство, красиво и забавно.
— Известно време ще поостанем тук, татко. Ще сме на сигурно място, докато уредя някои неща.
Все още приведен напред, той се оглеждаше наоколо.
— Е, това не е Охайо — каза Лоутън. — Но, по дяволите, мисля, че засега ще свърши работа.
Докато пристигаше сутрешната смяна, той наблюдаваше от паркинга. Седнал в синята си хонда „Акорд“ с тъмни прозорци, той беше анонимен и невидим. Колата бе паркирана така, че да му осигурява панорамна гледка.
По време на пътуването от бара до центъра на Маями каубойката беше повярвала, че е искрен и добросърдечен. Той я забавляваше с истории от миналото си, същите, които винаги разказваше, и те неизбежно я очароваха. Жените обичаха анекдоти за майки и сестри. Доверяваха се на мъже, които поддържат добри отношения и оценяват жените. Момичето толкова се трогна от една случка с майка му, че постави ръка на рамото му и не я вдигна, докато не спряха на пясъчния паркинг.
— Тук чувстваш ли се в безопасност? — попита той, когато двигателят утихна.
Тя погледна към високата сграда.
— Това ли е твоята райска градина, точно до полицейското управление на Маями? Господи, какъв си чудак!
— Такъв съм си.
Сега седеше в колата си с брой на „Хералд“ в ръце и час по час вдигаше очи от националните новини, за да погледне закъснелите секретарки и детективи, влизащи в служебния паркинг на четириетажната сграда. Съботната смяна.
Към девет часа настана затишие, точно когато свърши страниците с националната информация. Наводнения, безредици, политически провали и криминални безумия в далечни градове. Той остави подлистника настрани, намери местните новини и прочете част от статията на водещия журналист на „Хералд“, човек на средна възраст, който очевидно бе открил сарказма в пети клас и оттогава не беше успял да го преодолее.