Конан Завоевателя [bg]

Автор: Говард Роберт Ирвинг
Серия: Конан (bg) #12
Год: 1998
Язык: болгарский
Год: Бард
Переводчик: Георги Стоянов
Жанр: Другие приключения

Электронная книга - «Конан Завоевателя [bg]». Краткое содержание книги:

Пoчти двe гoдини cлeд cъбитиятa при цитaдeлaтa Cкaрлeт Aквилoния прoцъфтявa пoд умeлoтo упрaвлeниe нa крaл Кoнaн. C пoмoщтa нa нaй-гoлeмия мaгьocник Кcaлтътън cтрaнaтa e зaвлaдянa oт нeмидийцитe, a Кoнaн e cвaлeн oт трoнa и xвърлeн в тъмницa. Нo тoй уcпявa дa избягa и тръгвa дa търcи cкъпoцeнния кaмък „Cърцeтo нa Aримaн“, зa дa ocвoбoди цaрcтвoтo cи. Cлeд мнoгo битки c вaмпири, плaтeни убийци и жрeци нa жecтoкия бoг нa змиятa Ceт Кoнaн нaмирa Cърцeтo, рaзбивa нeмидийcкитe вoйcки, прoгoнвa нaшecтвeницитe и cи връщa цaрcкия трoн.

Перейти на страницу:

— На запад е избухнало въстание — отговори Амалрик, възстановил се от ужасния шок от смъртта на Ораст. — Глупаците вярват, че Конан е жив и идва начело на пойтейнската войска да си върне царството. Ако се беше появил или се носеше слух, че е жив, веднага след Валкия, централните провинции нямаше да въстанат, така бяха наплашени от твоята сила. Но сега са толкова отчаяни от лошото управление на Валерий, че са готови да последват всеки, който може да ги обедини срещу нас, и предпочитат внезапната смърт пред мъчението и продължителната мизерия. Разбира се, из страната отдавна упорито се разказва, че Конан не е загинал при Валкия, но народът едва напоследък започна да вярва в това. А и Палатидий се е върнал от изгнание в Офир и се кълне, че през онзи ден кралят лежал болен в шатрата си и ги водел един войник в неговите доспехи, а щитоносецът, който неотдавна се възстанови от удара с боздуган при Валкия, също твърди, че това е вярно… или поне претендира. Освен това една старица, съпровождана от вълк, обикаля из страната и разказва, че крал Конан е жив и някой дек ще се върне, за да седне на трона. И проклетите жреци на Азура в последно време пеят същата песен. Разказват, че по някакъв тайнствен начин при тях дошла новината, че Конан се връща да освободи страната. Това, разбира се, е измама, измислена от Тросеро. Моите шпиони ми съобщават, че пойтейнците се подготвят да нападнат Аквилония. Аз вярвам, че Тросеро ще доведе някого с претенции, че е крал Конан.

Тараск се засмя неуверено и суеверно опипа белега под туниката си, спомни си граченето на гарваните над следата на беглеца, сети се за тялото на щитоносеца Аридей, донесено от граничните планини изпохапано, според ужасените му войници, от голям вълк. Но си спомни и червения скъпоценен камък, откраднат от златното ковчеже, докато магьосникът спеше, упоен от черния лотос, и не каза нищо.

А Валерий си спомни за умиращия благородник, разказал в предсмъртния си час ужасната история за четиримата кхитанци, изчезнали в лабиринтите на юг. Но и той не каза нищо, защото омразата към съюзниците му го гризеше като червей и той не желаеше нищо така много, както да види въстаници и немидийци хванати гуша за гуша в смъртоносна хватка.

— Абсурдно е да се мисли, че Конан е жив! — възкликна Амалрик.

В отговор Ксалтътън разгъна на масата един пергамент.

Амалрик го взе и го погледна. От устата му се изтръгна гневен несвързан вик. Той прочете:

„До Ксалтътън, великия магьосник на Немидия. Куче ахеронско, връщам се в царството си и ще опъна кожата ти на къпините.

Конан“

— Измама! — възкликна Амалрик.

Ксалтътън поклати глава.

— Истинско е. Сравних почерка с този от кралските документи в архивите на двореца. Никой не може да имитира този неграмотен почерк.

— Ако Конан е жив, това въстание няма да е като другите — промърмори Амалрик. — Защото той е единственият човек, способен да сплоти аквилонците. Но това не е в неговия стил. Защо трябва да ни предупреждава? Според обичая на варварите би трябвало да се очаква, че ще нападне без предупреждение.

— Ние вече бяхме предупредени — обясни Ксалтътън. — Моите шпиони ми съобщиха за военни приготовления в Пойтейн. Той не може да прекоси планините, без ние да научим. Затова ми отправя своето предизвикателство по типичния за него начин.

— Защо на теб? — попита Валерий. — Защо не на мен или на Тараск?

Ксалтътън насочи непроницаемия си поглед към краля.

— Конан е по-умен от вас — отговори най-после той. — Той вече знае онова, което вие тепърва трябва да научите… че не Тараск, нито Валерий, нито дори Амалрик, а Ксалтътън е истинският владетел на западните страни.

Те не отговориха. Седяха мълчаливо и го гледаха. В умовете им нахлуха безброй спомени, потвърждаващи казаното от магьосника.

— За мен няма друг път, освен този, който води до възстановяване на империята — каза Ксалтътън. — Но най-напред трябва да смажем Конан. Не зная как е избягал от Белвер, защото тогава спях непробудно, потънал в сънищата на черния лотос. Но той е на юг и събира войска. Това е неговият последен отчаян удар, възможен само благодарение на народа, който страда под неразумното управление на Валерий. Нека да въстанат. Те са в ръцете ми. Ние ще изчакаме, докато тръгнат срещу нас, и тогава ще ги смажем веднъж завинаги. Ще смажем Пойтейн и Гъндерланд, и глупавите босонианци. Подир тях Офир, Аргос, Зингара, Кот… ще обединим в една огромна империя всички страни на света. Вие ще управлявате като мои наместници и ще бъдете по-велики, отколкото сте сега като крале. Аз съм непобедим, защото съм скрил Сърцето на Ариман на такова място, където никой човек не може да го открие и да го използува отново срещу мен.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?