Конан Завоевателя [bg]

Конан стоеше и мълчаливо наблюдаваше как жрецът се отдалечава. От различни краища на полето към него заприиждаха рицари. Той видя Палатидий, Тросеро, Просперо, Сервий Галан. Доспехите им бяха целите в кръв. Гърмът на битката беше заменен от рев на триумф. Стотици зачервени от боя и блестящи от ликуване очи бяха обърнати към голямата тъмна фигура на краля. Покрити с броня ръце размахваха почервенели от кръв мечове. Нестроен хор от гласове се надигна, дълбок и оглушителен като морски прибой:

— Слава на Конан, краля на Аквилония!

— Не каза нищо за моя откуп — обади се Тараск.

Конан се засмя, пъхна меча в ножницата, изправи силните си рамене и прокара окървавени пръсти през гъстите си черни къдрици, сякаш чувстваше на главата си короната, която беше извоювал.

— В твоя харем има едно момиче, Зенобия.

— Да, има.

— Много добре. — Кралят се усмихна, сякаш си спомни нещо извънредно приятно. — Тя ще бъде твоят откуп. Ще дойда в Белвер за нея, както обещах. Зенобия може да е робиня в Немидия, но аз ще я направя кралица на Аквилония!