Евърлес [bg]

— Една бутилка от най-хубавото ви червено вино и една бутилка мейдъл, моля — поръчва Каро със своя завладяващ шепот. Изглежда красива на тази слаба светлина, бледите й очи блестят на фона на кожата й.

Преди да осъзная, че е минало известно време, се появяват две бутилки: една тъмнозелена и една червена. Сервитьорът поставя пред нас три тежки кристални чаши.

Щом отпивам глътка мейдъл, напитката щипе и изгаря гърлото ми, огънят се стрелва към корема ми далеч по-бързо, отколкото се случи в стаята на Каро. Издърдорвам нещо, Каро се засмива, а гласът й е като еклив звук от камбани.

— Ето — прошепва тя. — Нека ти покажа.

Тя сипва малко червено вино в чашата си, след което премерено добавя и мъничко златен мейдъл. Виното леко шуми и се пени, а после се успокоява. Каро се протяга с чашата към мен.

Предпазливо отпивам глътка. Виното е разредило мейдъла, придавайки му необичаен и опушен аромат. Питието все още ме изгаря, докато се плъзва надолу, но не дотам, че да се насълзят очите ми. Докато Каро се подсмихва, а Ина се смее с глас, в мен нахлува вълна от неочаквано щастие. Мигът се разтегля до размерите на искрящ, раздуваш се балон — смехът на Ина се превръща в песен, а усмивката на Каро се топи върху лицето й. Тогава Каро заговаря и светът възвръща нормалния си ритъм.

— Започни с това — казва тя. — И може би ще успеем да те научим да пиеш чист мейдъл до края на вечерта.

Тя отпива дълга глътка от собствената си чаша. Ина се киска, докато оглежда стаята, а лицето й е озарено от чиста радост. Тя вдига чашата си.

— Наздраве! — казва тя. — За три момичета сираци, които са намерили своя дом.

Усмихвам й се и надигам чашата си, но лицето на Каро ме сепва. За момент то изразява изненада, очите й са широко отворени, но след това изражението й се вкаменява в нещо близко до гняв, докато тя снове с поглед между мен и Ина.

— Джулс — подема със спокоен глас, но очите й гледат строго. — Мислех, че баща ти е починал съвсем скоро.

Болка пронизва гърдите ми при нейната прямота.

— Така е. Права си — заеквам аз. — Но преди няколко седмици разбрах, че съм осиновена. Не че това има някакво значение. — Добавям припряно. — Той ме отгледа.