Епидемия в рая [bg]

Леле, какъв страх бра Локи, докато изработваше това убийствено „желе“ от кокоше месо, кръв и препарата ламифлу в домашната лаборатория. Всъщност препаратът беше съвсем малко и трябваше да блокира по-нататъшното разпространение на въздействието на вируса, защото жертвата трябваше да загива, без да заразява други. Смъртоносната смес се получи бързо — все пак навремето тя ненапразно получи дузина докторски степени. Спешните новини от Небесната канцелария, публикувани в уебсайта, потвърдиха успеха й — освен набелязаната цел нямаше друг заразен. В лабораторни условия тя бе променила вируса, който се вкарваше в организма, така че да умре след трийсет и шест часа, разпадайки се в тялото. За щастие този период от време бе достатъчен, за да се гътне и самият носител на мутиралия вирус. Тя изгори остатъка от биологичен материал, който взе от болните легхорни, включително и най-малките костици, перца и вътрешности… Изгреба старателно всичката пепел от огнището, а след това я хвърли повторно в огъня. В горящата камина полетя всичко, което можеше да е заразено с отровената от вируса кръв — гумените ръкавици (смрадта беше ужасна), маските от марля, епруветките (които се натрошиха на парчета). Прекара през огъня и лабораторните инструменти.

Всеки момент трябваше да пристигне съобщение за това как е бил изразходван последният шести флакон. С това работата им щеше да приключи и те вече можеха да се наслаждават на пълно спокойствие, тъй като всички, които бяха набелязали, щяха да са мъртви и нито един нямаше да се е измъкнал от възмездието за тяхната съсипана любов. Естествено, лицемерите щяха да промърморят, че това е грях, но… много важно. Защото, ако някой трябваше да влезе в ада заради кървавите си дела, това бяха точно тези седмина мръсници. Те ги бяха задраскали, бяха им сложили по един минус. Минус един ангел, минус два, минус три… А за Гавраил бе подготвено най-жестокото мъчение, което беше по-лошо дори от смъртта — да бъде свален от власт. И те щяха да се насладят на агонията му.