Окото на Ева [bg]

Отекна силен удар.

Ева се сепна. Инстинктивно разпери ръце и ударя лакът в полуизгнилото дърво. Той сигурно беше чул през тънките стени, а и цареше тишина. Тя осъзна, че се е затворила външната врата и сега той стоеше пред вилата, точно до стената на тоалетната. Направи три-четири крачки и спря. Ева чакаше и се ослушваше, опитвайки се да отгатне какво прави. Стоеше абсолютно неподвижна, не бе в състояние да помръдне нито ръцете, нито краката си. Той се изкашля и веднага след това се чу добре познатият шум от струя, падаща върху замръзнала земя. Той пикаеше. „Типично за мъжете! Толкова са мързеливи, че дори не си правят труда да влязат в тоалетната, а само си вадят оная работа пред вратата.“ Вероятно точно това й помогна да не бъде разкрита. Едва не се изсмя с глас от облекчение. Струята течеше ли, течеше, трябва да беше стискал дълго. Или бе изпил някоя бира и вече се канеше да си тръгва. Колко странно, че не провери в тоалетната! Сигурно му липсва фантазия, мислеше си Ева, която бе готова да бръкне с щека в мръсотията, ако не беше открила кутията. У нея започна да се надига надежда, че всичко ще свърши скоро, но заедно с надеждата се върнаха студът и болките в тялото, както и вонята, този път нетърпима. Той влезе обратно в къщата. Колко ли е часът, от колко време стои тук? Тя се насили да диша спокойно. Отново се чуха различни шумове — врати, шкафове и множество стъпки напред-назад. А може и да беше посред бял ден и напълно светло. Сигурно е спуснал щорите и се готви пак да търси. Тогава ще влезе в бараката и ще надникне долу в мръсотията. Мисълта ще го порази като гръм, както стана с нея. Опита се да си представи как ще реагира той, когато види главата й и разбере, че се е крила там през цялото време — дали ще е недоверчив и гневен, или ужасен и стреснат, в случай че е мъж с почтени намерения, което не й се вярваше. Чу вратата отново, а после ключа в ключалката. Беше просто невероятно, че се кани да си тръгва. Тя не трепна и за миг, макар стъпките през тревата действително да се отдалечаваха, а накрая се сбъдна и най-голямата й надежда — вратата на колата се затръшна. Ева започна да я тресе страшно силно. Двигателят запали с рев и тя изхълца от облекчение. Ревът продължи дълго време; през цялото време остана неподвижна. Той направи маневра, вероятно обръщаше, за да потегли с предницата напред. Тя чу шибането на съчки, удрящи се в метал, и двигателя, вече поутихнал. После той даде газ. Вероятно беше на пътя, превключи на по-висока скорост. Шумът от колата отслабваше постепенно и накрая изчезна напълно.