Излъжи ме два пъти [bg]

— Нали може да платим глоба или нещо от сорта? — попита той, изтегнат върху мекото кресло в кабинета ми.

Неволно се загледах в усмивката му.

— Хубави зъби имаш.

— А?

— Всичките ли са истински?

— Ами да. Защо?

Той самодоволно облиза устни и престана да се усмихва.

— Ще разрешиш ли да ти огледам зъбите?

Той поклати глава и стрелна нервен поглед из кабинета. Бяхме сами, ако не се брои портретът на Джо Патерно в естествена големина.

— Хубави зъби — повторих аз.

Измъкнах от купчината пред мен жалбата и отчета на зъболекаря.

— По два резеца и два кучешки отгоре и отдолу. Общо осем парчета. Така ли е?

— А?

— Коронките, дето си ги прибрал.

— Да, май така беше. Де да знам. Какво значение има? Искам да кажа… колко ще ми струва?

— Осем зъба — казах аз, после високо преброих от едно до осем, опитвайки да си представя колко болка и ужас е причинил.

Той ме гледаше тъй, сякаш мислеше, че е налетял на смахнат адвокат. Имаше право.

— Ставай, дрисльо! — наредих аз.

— Какво?

Объркване. Първи наченки на страх.

— Зъб за зъб.

Той рипна от креслото и хукна към вратата. Аз скочих, стрелнах се покрай бюрото и го сграбчих за рамото. Докато замахвах, той изпищя и заради тънкия, момичешки крясък обърках мерника. Ударих високо. От носа му шурна кръв и едното око се затвори. Следващият юмрук обаче бе точно в целта. Нанесох ляв удар отдолу право в устата. Цепнах му горната устна и строших два предни зъба до корен. Нещо ме парна и като погледнах, видях зъбите да стърчат от юмрука ми. Още си нося два белега върху пръстите.