Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Успях да се добера до центъра, преди да са започнали някакви сериозни вълнения. В последно време стълкновенията между прокуинистите и техните противници бяха нещо обичайно и полицията имаше богат опит как да се справя с тях. Но миризмата на умиротворяващия газ (някаква комбинация от втечнени котешки изпражнения и ферментирал чесън) се задържаше понякога с дни, а градската управа харчеше малко състояние, за да изчегърта от уличната настилка втвърдените буци бариерна пяна.

Много неща се бяха променили от появата на Портильоския хронолит насам.

Седем неспокойни, песимистични предвоенни години. Години, в които в страната не се бе случило нищо свястно, дори да не броим икономическата криза, куинистките младежки движения и лошите новини зад граница. Атчафалайско-Мисисипското бедствие само се задълбочаваше. По-надолу от Бейтън Руж Мисисипи си бе проправила нов път към морето. Беше заляла цели градове, унищожила промишлени и земеделски райони. Продължаваше острият недостиг на питейна вода. Нямаше никаква зловеща намеса във всичко това, просто природата се оказваше по-силна от нашите строителни войски. Наносите променяха наклона на речното корито, гравитацията свършваше останалото. Сравнението беше неизбежно: Куин бе покорил самото време, докато ние не можехме да се справим с една река.

Преди седем години едва ли можех да си представя, че ще се прехранвам с търговия на джунджурии втора ръка. Днес се чувствах късметлия, че имам поне това. Изкарвах достатъчно пари, за да мога да си платя месечния наем и да сложа храна на масата. Много хора не можеха да си позволят дори това. Те се редяха на опашки пред кухните за бедни, откъдето А&П набираха уличните си армии.

Помъчих се да позвъня на Джанис от колата. След няколко неуспешни опита се свързах, но връзката беше отвратителна и гласът й звучеше като през руло тоалетна хартия. Казах й, че искам да поканя Кати и Дейвид на вечеря.

— Това е последната вечер на Дейвид — рече Джанис.

— Зная. Тъкмо затова искам да го видя. Знам, че ти съобщавам в последния момент, но не бях сигурен, че ще успея да се промъкна в центъра. — И че ще изкарам пари, за да мога да купя свестни продукти за вечеря, но пропуснах да го споделя с Джанис. Слоестите платки ми бяха осигурили известен лукс.

— Е, добре — въздъхна тя. — Но не ги задържай до късно. Дейвид трябва да става рано утре.

Дейвид бе получил призовка от военните през юни и утре заминаваше на шестмесечен тренировъчен лагер на Обединените сили в Арканзас. Двамата с Кати бяха женени едва от няколко месеца, но наборната комисия не се интересуваше от такива неща. Китайската интервенция поглъщаше пехотни части с бързината, с която ги доставяха десантните кораби.