Кралството на златния дракон
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на златния дракон». Краткое содержание книги:
В „Кралството на Златния дракон“ Исабел Алиенде ни кани да участваме в двойно приключение. Александър Колд, неговата баба Кейт и Надя Сантос, главните герои от „Градът на Зверовете“, отново са заедно и ги очакват нови премеждия, този път сред суровата и девствена природа на Хималаите. Същевременно завладяващото перо на Исабел Алиеде ни разкрива основни положения от будисткото учение в лицето на един лама — учител и духовен водач на Дил Бахадур, младия престолонаследник на Забраненото кралство, когото монахът води по пътя на будизма и му показва стойността на състраданието, природата, живота и мира.
Планът пресече тутакси смеха им. Ламата предлагаше момичетата да се спуснат по шеметно стръмния скат. Те надникнаха от ръба и се отдръпнаха, останали без дъх: склонът падаше отвесно надолу в продължение на близо осемдесет метра.
— Но оттук никой никога не е слизал, учителю — обади се Дил Бахадур.
— Може би е дошъл моментът някой да го стори — отвърна Тенсинг.
Момичетата заплакаха, с изключение на Пема, която от самото начало даваше пример по издръжливост на останалите, и Надя, която веднага реши, че предпочита да умре в ръцете на бандитите или да замръзне от студ в някой ледник, отколкото да слезе в тази бездна. Тенсинг обясни, че ако минат по този пряк път, девойките ще успеят да стигнат до някое село в долината и да повикат помощ още преди да се е стъмнило. В противен случай щяха да останат заседнали тук горе, рискувайки останалата част от шайката на Скорпиона да ги открие. Момичетата трябваше да се върнат по домовете си и да пратят генерал Мияр Кунлун да спаси краля от укрепения манастир, преди да са го убили. А той и Дил Бахадур щяха да се опитат да стигнат до Чънтан дзун възможно най-бързо.
Александър не взе участие в спора, а се зае да размишлява върху задачата. Какво би направил баща му в подобно положение? Джон Колд щеше при всички случаи да намери начин не само да слезе, а и да се изкачи. Баща му беше преодолявал и по-стръмни клонове и то посред зима, понякога просто за спорт, а друг път за да помогне на хора, изпаднали в беда, или останали затиснати някъде. Джон Колд беше предпазлив и методичен човек, но станеше ли дума за спасяване на човешки живот, не отстъпваше пред никаква опасност.
— Мисля, че с моя екип за алпинизъм ще мога да сляза — обади се Александър.
— Колко метра е високо това? — запита Надя, без да поглежда надолу.
— Много. Въжетата ми не са достатъчно дълги, но има някои издатини, като тераси, и ще се спускаме постепенно — обясни Алекс.
— Може би не е неосъществимо — намеси се Тенсинг; той бе замислил смелия план, след като бе видял как момчето измъкна Надя от урвата, в която беше паднала.
— Много е рисковано, но с малко късмет бих могъл да успея. Как обаче ще спуснем момичетата — те нямат никакъв опит в алпинизма? — запита Александър.
— Ще измислим начин навярно… — отвърна ламата и настоя да запазят тишина, за да се помоли, тъй като от много часове не го бе правил.
Докато Тенсинг медитираше, седнал върху една скала с лице към небесната шир, Александър мереше въжето, броеше колчетата си, изпробваше сбруята, преценяваше възможностите си и обсъждаше с принца най-добрия начин за осъществяване на опасното начинание.
— Да имахме поне хвърчило! — въздъхна Дил Бахадур.
Той разказа на своите чуждестранни приятели, че в Кралството на Златния дракон съществувало старинното изкуство да се изработват копринени хвърчила под формата на птица с двойни криле. Някои от тези хвърчила били толкова големи и здрави, че можели да издържат дори човек, изправен между крилата им. Тенсинг бил експерт в този спорт и го бе предал на своя ученик. Принцът помнеше първия си полет, преди няколко години, когато при посещението им в един манастир, прелетял на отсрещния хълм, благодарение на въздушните течения, които му давали възможност да насочва крехкото си возило, докато шестима монаси го задържали с дълго въже отдолу.
— Сигурно доста хора са се пребили така… — обади се Надя.
— Не е толкова трудно, колкото изглежда — увери я престолонаследникът.
— Сигурно е нещо като делтапланер — отсъди Александър.
— Самолет с копринени крила… Мисля, че не ми се ще да го пробвам — отсече Надя, благодарна, че не нямаха хвърчила на разположение.
Тенсинг се молеше да не задуха вятър, което би осуетило плана им. Молеше се също американското момче да притежава необходимия опит и кураж, а и момичетата да не се поколебаят.
— Оттук е трудно да се прецени височината, учителю Тенсинг, но ако въжетата ми стигнат до онази тясна тераса, която се вижда там долу, ще успея — увери го Александър.
— А девойките?
— Ще ги сваля една по една.
— Без мене — прекъсна го твърдо Надя.
— Ние с Надя искаме да дойдем с вас и Дил Бахадур до манастира — обясни Александър.
— Кой ще заведе момичетата до долината? — попита ламата.
— Може би почитаемият учител ще ми позволи аз да го направя… — каза Пема.
— Пет момичета сами? — намеси се Дил Бахадур.
— Защо не?
— Ти решаваш, Пема, никой друг — продължи Тенсинг, загледан със задоволство в златистата аура на девойката.
— Навярно всеки от вас би се справил по-добре от мене, но, ако учителят ме упълномощи и ме подкрепи с молитвите си, може би ще успея да изпълня ролята си достойно — добави момичето.