Кралството на златния дракон
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на златния дракон». Краткое содержание книги:
В „Кралството на Златния дракон“ Исабел Алиенде ни кани да участваме в двойно приключение. Александър Колд, неговата баба Кейт и Надя Сантос, главните герои от „Градът на Зверовете“, отново са заедно и ги очакват нови премеждия, този път сред суровата и девствена природа на Хималаите. Същевременно завладяващото перо на Исабел Алиеде ни разкрива основни положения от будисткото учение в лицето на един лама — учител и духовен водач на Дил Бахадур, младия престолонаследник на Забраненото кралство, когото монахът води по пътя на будизма и му показва стойността на състраданието, природата, живота и мира.
Надя зърна приятелите си да се задават в индийска нишка откъм дефилето по посока на нейното скривалище и тръгна да ги посрещне развълнувана, но като забеляза сред тях един от сините разбойници, сепнато се спря. Погледна пак и откри, че това е Дил Бахадур. Бяха се забавили по-малко от очакваното, но тези кратки часове й се бяха сторили безкрайни. През това време Надя зовеше своето животно-тотем, за да бди над тях отвисоко, но бялата орлица не се появи и й се наложи да ги чака със свито гърло. Разбра, че не може да се преобразява, когато пожелае, а само в мигове на огромна опасност или на изключително мисловно напрежение. Беше нещо подобно на транс. Орелът представляваше нейния дух, същността на нейната природа. Когато за пръв път й се бе случило в Амазония, бе останала изненадана, че е точно птица, защото от височината й се виеше свят и се вцепеняваше от страх. Никога не беше мечтала да полети, както някои нейни връстници. Ако я бяха запитали преди какъв би могъл да бъде нейният дух-тотем, щеше да отговори делфин, защото се отъждествяваше с това умно и игриво животно. Орелът, който се рееше така грациозно над върховете, й бе помогнал много да преодолее фобията си, макар че понякога все още изпитваше страх от височината. Дори в момента отвесните урви под краката й я караха да трепери.
— Ягуар! — извика тя и се затича към приятеля си, без да удостои с поглед останалите членове на групата. Александър понечи да я прегърне, но се овладя навреме: не му се щеше другите да помислят, че Надя е неговото момиче или нещо от този род. — Какво стана? — попита тя.
— Нищо особено… — отвърна той с престорено безразличие.
— Как освободихте момичетата?
— Много лесно: обезоръжихме бандитите, набихме ги, изгорихме скорпионите, опушихме пещерата, подложихме на мъчения единия от разбойниците, за да пропее, и ги зарязахме там вързани, без вода и храна, обречени на бавна смърт.
Надя зяпна, но в това време Пема се хвърли да я прегърне. Двете момичета набързо си разказаха какво им се бе случило, откакто се бяха разделили.
— Знаеш ли нещо за този монах? — прошепна Пема в ухото на Надя, сочейки Дил Бахадур.
— Много малко.
— Как се казва?
— Дил Бахадур.
— Това означава „смело сърце“ — подходящо име.
— Навярно ще се омъжа за него — заяви Пема.
— Та вие едва се познавате! Да не би вече да ти е предложил брак? — прекъсна я Надя през смях.
— Не, монасите обикновено не се женят. Но може би аз ще му предложа, ако ми се удаде случай — отвърна непринудено Пема.
15
Отвесният склон
Тенсинг реши, че трябва да хапнат и да починат, преди да направят план за спускането на девойките към долината. Дил Бахадур спомена, че брашното и лойта, с която разполагаха, нямаше да стигнат за всички, но предложи своите оскъдни запаси на Пема и момичетата, които не бяха слагали залък в уста от много часове. Монахът му нареди да накладе огън, да кипне водата за чая и да разтопи маста от як. Тогава бръкна в гънките на туниката си, където обикновено носеше просешката си торба, и пред смаяните погледи на младежите започва да измъква като истински вълшебник шепи зърно, чесън, сухи зеленчуци и други продукти за вечерята.
— Също като в Новия Завет, когато Исус Христос умножил хляба и рибите — обади се Александър изумен.
— Моят учител е много свят човек. Не за първи път го виждам да върши чудеса — каза принцът и се поклони с дълбоко уважение пред ламата.
— Може би твоят учител не е чак толкова свят, а по-скоро достатъчно сръчен, Дил Бахадур. В пещерата на разбойниците имаше прекалено много храна, защо да се похабява — отвърна монахът и също се поклони.
— Моят учител ги е откраднал?! — възкликна принцът, без да вярва на ушите си.
— Може би ги е взел на заем, да речем… — каза Тенсинг.
Двете момчета размениха смаяни погледи и се разсмяха. Този радостен изблик послужи като клапан, през който се изпариха преживените през последните дни тревоги и страх. Веселието беше заразително и скоро всички се търкаляха по земята в пристъпи на неудържим смях; през това време ламата разбъркваше съдината с цампа и любезно поднасяше чая с неизменното си невъзмутимо изражение.
Накрая младежите се поуспокоиха, но още щом учителят разсипа скромната вечеря, те отново се запревиваха от смях.
— Когато дойдете на себе си, навярно ще пожелаете да чуете моя план… — обади се Тенсинг, без да губи търпение.