Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Вярно ли е, Ариел? — запита той, нарочно поставяйки под въпрос авторитета на Джес.
— Ние говорихме по този въпрос и решихме да изчакаме до пролетта.
— „Ние“ означава Уайлдър и вие?
— Вярвам на преценката на Джес — изрече Ариел с едва доловим укор.
— Как е Пайк? Готов ли е да поеме отново задълженията си?
— Вече ходи и доста бързо оздравява — намеси се Джес. — Нещо друго да ви интересува, Уолтърс?
— Джес, Кърк се безпокои за това, което става тук — побърза да каже Ариел.
Последното, което искаше, беше тези двама мъже да се сбият.
Джес изсумтя презрително. Според него беше напълно възможно Уолтърс да стои зад всички злополуки, с които напоследък Ариел трябваше да се справя. Но той нямаше никакви доказателства, които да свързват Уолтърс със станалите в последно време „инциденти“. Кърк Уолтърс не му изглеждаше като човек, който би се отказал лесно, щом си е наумил нещо.
— Вашият управител никак не ме харесва, Ариел. Но мога да уверя и двама ви, че интересите на Ариел са и мои. Искам да помогна с каквото мога.
— Обзалагам се, че бихте купили и земята й, стига тя да реши да я продаде — забеляза сухо Джес.
Кърк изхъмка смутено.
— Може би ще е по-добре да тръгвам, Ариел. Ще обядвате ли с мене и Труди в неделя? Още не съм ви се отблагодарил заради гостоприемството, което оказахте на Труди.
Ариел понечи да откаже, но не й даде сърце да го стори.
— Разбира се. По кое време?
Кърк се усмихна самодоволно.
— Ще дойда да ви взема около пладне. Бих искал да прекарате с нас следобеда. Да ви разведа наоколо, да ви покажа имението си.
Звукът, който издаде Джес, не се поддаваше на никакво словесно описание.
Малко след това Кърк си тръгна. В мига, в който се изгуби от погледа им, Джес отприщи гнева си.
— Да не си полудяла? Не искам да ходиш никъде с този човек. Казах ти, не му вярвам.
Ариел изфуча сърдито.
— Кърк е мой приятел. Освен това, нямаш право да ми казваш с кого мога или не мога да се виждам.
— По дяволите, дива котка такава, не разбираш ли какъв е този мъж? Той те иска. Иска земята ти. Ще направи всичко, за да получи каквото иска.
— Ти просто ревнуваш — нападна го Ариел.
Но тайно се радваше, че Джес толкова ревнува от Кърк; това я караше да се чувства по-сигурна в привързаността му към нея. Не го правеше нарочно, само за да ядоса Джес. Наистина харесваше Кърк, той толкова много й помагаше, че не й се искаше да го наскърбява с отказ. Вече беше отхвърлила предложението му; най-малкото, което можеше да направи, беше да обядва с него и Труди. Джес просто трябваше да преодолее дребнавите си подозрения и да се научи да се спогажда с Кърк.
Джес реши да устрои клопка на виновника за всичките инциденти и безсмислени злополуки, които се бяха случили в ранчото през изминалите няколко седмици. Сподели с Ариел плана си и привлече само Бъд, Дюи и Пайк, за които Розали му беше казала, че са работили дълга години за Бък Лийланд и са достойни за доверие. Седмица след пожара не се случи нищо, но Джес не искаше да рискува. Най-големият му страх беше, че нещо може да се случи на Ариел, затова постави денонощна стража около къщата — тримата мъже и той самият. Това означаваше, че известно време нямаше да може да бъде заедно с Ариел, но животът й беше по-важен от егоистичното му удоволствие.
Мина цяла седмица без никакви злополуки и Джес реши, че това е краят на проблемите, но все пак не отмени нощното дежурство.
В неделя Кърк пристигна с каручката, за да вземе Ариел. Въпреки буреносните погледи на Джес и неодобрителното мърморене на Розали тя им махна весело с ръка и замина с Кърк, без да изпита никакъв страх. На Джес това никак не му хареса.
Беше студено; зимният хлад се усещаше във въздуха и Ариел придърпа яката около врата си. Джес изглеждаше толкова нещастен, че й се прииска да не беше приемана поканата на Кърк. Освен това, не й се нравеше особено перспективата да прекара цял ден с Труди.
Пътят до ранчото на Уолтърс отне половин час, прекаран в приятелски разговор с Кърк. Когато пристигнаха, Ариел с изненада и доста смущение научи, че Труди я няма.
— Сестра ми отиде при едни приятели — беше непринуденото обяснение на Кърк. — Освен това, знам, че двете не се разбирате особено. Посещението ви ще мине по-добре, ако тя не е тук да прави ехидни забележки.
Ариел не каза нищо, но си пожела да беше послушала Джес и Розали. Не че Кърк беше казал или направил нещо, което да я разтревожи. Но не можеше да потисне притеснението, от което по цялото й тяло пролазиха тръпки. Когато видя икономката на Кърк да подрежда масата, почувства известно облекчение, но тревожното усещане остана. Надявайки се да я предразположи, Кърк покани Ариел да разгледа ранчото. Тя прие с удоволствие. Двамата прекараха приятно два часа в разходка на коне из обширното ранчо, преди да седнат на масата, изгладнели и премръзнали.