Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— Говори ли със съседите? — прекъсна Ноа оплакванията на началника на полицията. — Попита ли ги дали не са забелязали някой да се мотае около къщата на Макена?
— Още не съм ги разпитал — призна Джо. — Пристигнах само няколко минути преди вас и бях зает да ги изкарвам от къщите им. Сега ще започна да задавам въпроси. Ще ми помогнеш ли? — Понечи да се запъти към една групичка, скупчена в ъгъла, но се спря. — Наистина ми дойде много. Нямам достатъчно опит и не мога едновременно да бъда навсякъде. Мисля, че не е зле да получа помощ от приятелите ти от ФБР. Защо не им се обадиш?
Крайно време беше, помисли си Ноа.
— С удоволствие — каза на глас. Побърза да набере номера, преди Джо да е размислил. Попадна на гласовата поща на Чадик и му остави съобщение.
— Къде са заместник-началниците? — попита Джордан, докато вървяха към съседите. — Знам, че шерифът на Грейди е на Хаваите, но не помоли ли заместниците му за помощ?
— Те ми помагат — обясни Джо. — В момента обикалят района, за да търсят Джей Ди. Хиляди са местата, на които може да се крие, но те ще продължат да го търсят и рано или късно ще го доведат на разпит.
Съседите на Макена изгаряха от желание да споделят какво са видели, но за съжаление, то не беше много. Не били забелязали нищо необичайно. Една жена спомена, че по улицата минал микробус на фирма за почистване на килими, но беше напълно сигурна, че е продължил към съседната пресечка.
Госпожа Скот разполагаше с ценна информация, но всеки път, когато Джо се опиташе да поговори с нея, тя му обръщаше гръб и вдигаше поглед към небето. Оставиха Ноа да я очарова. Бяха нужни само няколко усмивки и един-два съчувствени погледа и тя се впусна в многословна тирада за цветята си.
— Всъщност видях някого — заяви тя. — Забелязах онзи непрокопсаник Дики да минава през задния ми двор. Видях го съвсем ясно. Стоях си до кухненската мивка и си приготвях черешовия коктейл, защото обичам да си пийвам от него, докато гледам любимите си сериали. — Млъкна и изгледа кръвнишки Джо. — Тогава видях Дики да се промъква отзад. Носеше нещо с голяма дръжка, приличаше на газова бутилка. Запътих се към задната врата, за да му викна да се маха от собствеността ми, но той се движеше толкова бързо, че беше изчезнал, преди да успея да махна второто резе. Нямаше и пет минути по-късно, когато чух викове, че имало пожар, затова увеличих звука на телевизора, за да чувам по-добре. — Отново хвърли свиреп поглед към Дейвис.
— Сигурна ли сте, че е бил Джей Ди? — попита Джо.
— Сигурна съм, че не говоря с теб — сряза го възрастната дама. — Ако този джентълмен ме попита, ще кажа, че да, беше Джулиъс Дики. Не мога да сбъркам онази огромна катарама на колана му. Той беше.
Джо и Ноа благодариха на съседите и закрачиха надолу по улицата. Джордан остана, за да поговори с няколко жени. Забелязал, че не е с него, Ноа се обърна и видя госпожа Скот да размахва пръст пред лицето на Джордан. Върна се, за да я подкани да тръгва.
— Само оттук ли си тръгваме, или напускаме Серенити? — попита го Джордан, след като си взе довиждане със съседите.
Честно казано и той не знаеше. Нямаше търпение да я измъкне от този град и да я качи на първия полет за Бостън. Ноа беше убеден, че Джордан е в центъра на тази лудост и докато не разбереше защо убиецът прави всевъзможни усилия да я замеси и да я задържи колкото се може по-дълго в Серенити, нямаше да я остави сама нито секунда. Изведнъж го осени друга мисъл: никога не искаше да я оставя сама.
Поклати глава, опитвайки се да я проясни.
— Знаеш ли как ме нарече госпожа Скот? — попита Джордан.
Той забави крачка.
— Как?
— Ти там.
Той се усмихна.
— И?
— Искаше да узнае защо ти там — това съм аз — съм дошла в Серенити.
— И ти какво й каза?
— За да предизвикам хаос.
— Добър отговор.
— Серенити — каза ми тя — беше толкова спокойно и мирно място.
— Докато ти не си дошла в града.
— Освен това искаше да знае кога си тръгвам. Доколкото разбрах, смята да остане барикадирана в дома си, докато не го направя.
Той се засмя.
— Ще е много скоро — обеща й. — След два часа ще сме потеглили. Джо ме помоли да изчакам Чадик и Стрийт да пристигнат. Доста е нервен. Случаят е голям и той не иска да се издъни. Знам, че нямаш търпение да си тръгнеш…
— Аз… съм объркана — колебливо го прекъсна тя.
— Така ли? Защо?