Златната клонка

Разкопките на древни наколни жилища по долината на По показват, че далеч преди възхода, а дори и преди основаването на Рим, Северна Италия била покрита с гъсти гори от бряст, кестен и най-вече дъб. Историците потвърждават данните, получени от археолозите, защото на много места класическите автори споменават за италийски гори, които сега са изчезнали. Чак до четвъртия век преди нашата ера Рим бил разделен от Централна Етрурия от страховития Киминянски лес, който Ливий сравнява с германските лесове. Ако може да се вярва на римския историк, никой търговец не прониквал в гъстата и непроходима самота, а когато един римски пълководец, след като изпратил двама разузнавачи да проучат нейните тайни, повел армията си в гората и се отправил към хребета на обраслите с гора планини, от които се откривала гледка към богатите етрурски ниви под нея, това се сметнало за голям подвиг. В Гърция по склоновете на високите планини на Аркадия все още има прекрасни борови, дъбови и други дървета. Те красят със зеленината си дълбокия пролом, през който Ладон бърза да се съедини със свещения Алфей и доскоро се отразяваха в тъмносините води на Феней. Но това са само остатъци от горите, които са покривали големи пространства в древността, а в по-далечни времена сигурно са се простирали от море до море, по целия гръцки полуостров.

След като проучил тевтонските думи за „храм“, Грим смята за вероятно най-старите светилища на германците да са били естествени гори. Независимо дали е така или не, култът към дървото е добре доказан за всички големи европейски народности от арийски произход. Всеки знае за преклонението на келтските друиди пред дъба и тяхната стара дума за светилище изглежда идентична по произход и значение с латинската nemus, дъбрава или горска поляна, която е доживяла до наше време в името Неми. Свещените горички са били нещо обикновено сред древните германци и при потомците им култът към дървото сякаш не е изчезнал и до ден-днешен. Колко сериозен е бил този култ в миналото, можем да съдим по жестокото наказание, определено от старогерманските закони за онзи, който смее да обели кората на живо дърво. Пъпът на злосторника трябва да бъде изрязан и прикован за онази част от дървото, която е обелил, а след това го въртели около ствола, докато червата му се навиели около него. Очевидно целта на наказанието била да заменят мъртвата кора с жива плът, взета от провинилия се, живот за живот — живот на човека за живота на дървото.