Златната клонка

Казват, че Владетелят на огъня бил по-важният от двамата, неговите свръхестествени способности никога не се оспорвали и той извършвал ритуалите при сватби, празници и жертвоприношения в чест на Ян, т.е. на духа. В такива случаи му определят специално място и пътят, по който се движи, е покрит с бяло памучно платно. Причината да се съсредоточи царското достойнство в едни и същи семейства били притежаваните от тях прочути талисмани, които губят силата си или изчезват, ако попаднат у човек извън техните членове. Талисманите са три: плодът на пълзящо растение, наречено куи, откъснат преди векове, по времето на последния потоп, но все още пресен и зелен; един ратанг, също много стар и с цветове, които никога не увяхват; и накрая меч, в който се е вселил духът Ян, пази го и прави с него чудеса. Разказват, че в същност духът бил на роб, чиято кръв паднала по някаква случайност на меча, докато го ковали и който умрял доброволно, за да изкупи неволното си прегрешение. С помощта на първите два талисмана Владетелят на водата може да предизвика наводнение и да удави цялата земя. Ако Владетелят на огъня изтегли магическия меч само няколко сантиметра от ножницата му, слънцето се скрива, а хората и животните изпадат в дълбок сън, а ако го изтегли напълно, настъпва краят на света. На този чудотворен меч принасят в жертва биволи, прасета, кокошки и патици за дъжд. Държат го завит в памук и коприна сред ежегодните подаръци, които изпраща кралят на Камбоджа, има скъпи тъкани, с които да завият свещения меч.

Противно на обичая на страната, където мъртъвците се погребват, телата на двамата мистични монарси се изгарят, но ноктите и част от зъбите и костите им се запазват внимателно като амулети. Точно когато огънят унищожава трупа, роднините на починалия магьосник бягат в гората и се крият, за да не ги възвисят в току-що освободеното незавидно достойнство. Хората тръгват да ги търсят и първият, чието скривалище открият, бива провъзгласен за владетел на огъня или на водата.