Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Капитанът на кораба вече ги беше уведомил за метеорологичната прогноза. Бурята вдигала вълни, високи до три метра.
— Не е нещо, с което „Шабаб“ да не може да се справи — беше казал той с усмивка, — но ще ни поразклати малко. По-добре се приберете в каютите, когато дъждът ни настигне.
Така че Сафиа бе решила да остане под ясното небе, докато още го имаше. След вълненията на изминалия ден каютата й се струваше като затвор. Особено сега, когато действието на таблетките отслабваше.
Гледаше как тъмното крайбрежие се плъзга покрай кораба, толкова тихо, толкова плавно. Последният оазис от светлина, един индустриален комплекс в покрайнините на Маскат, тъкмо се скриваше зад една издатина на сушата.
Нечий глас заговори зад нея, някак преднамерено безразличен.
— Ето че си отива и последната светлинка на познатата ни цивилизация.
Клей Бишоп пристъпи към перилото, хвана го с една ръка и вдигна цигара към устните си. Още беше с дънките и тениската, на която пишеше ИМАМ МЛЯКО. За двете години откакто работеха заедно, Сафиа не го беше виждала с друго освен с тениски, обикновено с имената на рок групи, отпечатани в крещящи цветове. Тази беше в черно и бяло и изглежда се явяваше нещо като официално облекло.
Леко подразнена от натрапената й компания, тя се постара гласът й да прозвучи строго и сериозно.
— Онези светлини — каза тя и кимна към скриващия се комплекс — са от най-важната индустриална зона на града Можеш ли да ми кажеш какво представлява този комплекс Бишоп?
Той вдигна рамене и след кратко колебание предположи.
— Петролна рафинерия?
Сафиа беше очаквала тъкмо този отговор, но той беше грешен.
— Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.
— Вода?
— Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.
Остави студента си да обмисли този факт. Малцина на Запад си даваха сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят. Водните права и запасите от прясна вода вече изместваха петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му — Ливан, Йордания и Сирия — бяха не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.
Най-накрая Клей се обади:
— Уискито е за разпивка, водата е за битка. Тя се намръщи.
— Марк Твен — каза той.
Сафиа за пореден път се изненада от точния му интуитивен усет кимна одобрително.
— Браво.
Младежът се отличаваше с остър ум и това беше една от причините да му позволи да се присъедини към експедицията. Някой ден той щеше да се превърне в чудесен изследовател.
Клей вдигна отново цигарата към устните си. Едва сега Сафиа забеляза, че горящият й връх потрепва леко и че Клей е стиснал толкова силно перилото, та кокалчетата на ръката му са побелели.
— Добре ли си? — попита тя.
— Не съм голям почитател на откритото море. Ако Бог е искал човекът да плава, нямаше да превърне динозаврите в гориво за самолети.
Тя посегна и го потупа по ръката.
— Хайде в леглото, Бишоп.
Инсталацията за обезсоляване най-после изчезна зад вдадената в морето суша. Всичко потъна в мрак и само корабните светлини се отразяваха във водата.
Самотни фенери и нанизи електрически крушки осветяваха палубата в помощ на екипажа, който се трудеше върху въжетата и такелажа, за да подготви кораба за приближаващата буря. В по-голямата си част това бяха млади мъже, които се обучаваха в Кралския флот на Оман, използваха кораба като тренажор, когато си беше у дома, и предприемаха кратки пътувания по крайбрежието. След два месеца „Шабаб“ щеше да участва в регатата за Президентската купа.
Тихият говор на младежите внезапно беше прекъснат от силен вик откъм средата на палубата, последван от засукана ругатня на арабски. Чу се трясък. Сафиа се обърна и видя отворена товарна клетка в средата на палубата и един отстъпващ назад моряк. Друг мъж изскочи от отворената врата и се хвърли встрани.
Причината за лудото бягство на моряка се появи по петите му — бял жребец се втурна в галоп по рампата на товарната клетка и оттам по палубата. Тръсна грива и застина, целият от сребро под светлика на луната, очите му като два нажежени въглена. Сега викове се чуваха отвсякъде.
— Господи! — възкликна до нея Клей.
Конят се изправи на задните си крака, изцвили заплашително, после копитата му затанцуваха по дъските. Бил е завързан, но краят на въжето висеше разплетен.