Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Проследи погледа му до Фалон, който стоеше безмълвно и се мръщеше. Най-страшният! Беше с десетина сантиметра по-нисък от брата на Шанел, но какво представляваха няколко сантиметра повече или по-малко, когато насреща ти стояха великани? За щастие, другите жени вече бяха влезли и протягаха ръце на воините. Донила изхлузи още по-надолу в ръкава своята Променяща палка, както бяха инструктирани да направят и останалите, и се приближи към Фалон.
Когато стъпи на твърда земя, той самият бе изпитал облекчение, но то трая само докато откри, че сега пък ще трябва да са разправя с хора, които изобщо не са му по мярка. Трудно бе да не ги приема като деца, толкова дребни бяха. Дори гласовете им бяха лишени от присъщата за възрастните дълбочина. В никакъв случай не можеше да се бие с тях. Щеше да се почувства като глупак даже ако опиташе да ги заплаши. И, още по-зле, тук властта беше в ръцете на жените.
Дребната, която наричаха „генерал“, беше дръзка, не можеше да й отрече. Когато не прие протегнатата й за поздрав ръка, както бяха направили другарите му, тя се бе приближила още, бе сграбчила дланта му и бе измънкала нещо. Не й обърна внимание. Наблюдаваше останалите жени и чудатостта на жестовете и думите им.
— Фалон, ъъъ… не ми се ще да питам, но какво все пак правим тук? — обади се на Шака’ански Джадел.
Ван’иър се обърна към брат си и го погледна невярващо. Жената, която стоеше пред него, все още го държеше за ръката и му се усмихваше. Фалон се намръщи.
— Какво ти каза тя, Джадел?
— Нищо.
— Изрече някакви думи. Всичките го сториха. Чух ги.
— Значи имаш по-остър слух от мен, тъй като аз самият не чух нищо.
— А сега пък ме питаш защо сме тук. Нещо не е наред, братко.
— Съгласен съм. Чувствам, че би трябвало да знам отговора, но не го знам. Далден?
Той се изчерви леко. Съндърката насреща му все още стискаше дланта му.
— Надявах се, че няма да се наложи да го призная, но и моята памет ми изневери, Джадел. Звезди, всичко това няма никакъв смисъл. Фалон, ако знаеш…
— Искаш да повярвам, че си забравил собствената си сестра? А ти, Джадел, че съм тук, за да търся своята другарка в живота?
— Дрода, казаха ми да забравя именно това! — избухна Джадел. Гласът кънтеше в главата му. Дръпна рязко ръка от жената насреща и я изгледа. Тя отстъпи. — Какво ми направи?
Устните й се раздвижиха, но бе прекалено уплашена, за да успее да издаде звук. Другите жени също отстъпваха към вратата с не по-малко стреснат вид. Единствено генералът стоеше до Фалон, по-скоро объркана, отколкото уплашена, дори когато той впи в нея присвитите си от гняв очи.
— Не ти подейства, нали? На тях им подейства, а на теб — не. Как е възможно това?
— Той не разбира нито дума от онова, което казвате, генерал Ванд — обясни Далден, заставайки от другата й страна. — Моят приятел не вярва на нищо чуждо за Шака’ан. Достатъчно му беше да пътува с прокълнат от Дрода космически кораб и да бъде трансфериран, нещо, което мрази повече от всичко останало. Затова отказа категорично да слуша уроците по вашия език, които ни подготви Брок. Това отговори ли на въпроса ви?
— За жалост, да.
— А сега ще обясните ли какво е подействало на нас, което не е подействало на него?
— Съжалявам. Само жените имат право на тази тайна…
— Брок? — прекъсна я нетърпеливо Далден.
— Някакво изобретение за хипнотизиране, което всяка от жените бе скрила и което ви караше да приемете като реалност думите им. На всички ви казаха едно и също — да забравите защо сте тук. На теб, Фалон, обаче ти казаха друго — че не искаш другарка в живота.
Ван’иър изръмжа и повдигна своята събеседница за униформената куртка. Фактът, че го направи само с една ръка и без да се затрудни, даде на поклащащата се на шейсетина сантиметра над пода жена да разбере, че този път има повод за сериозни притеснения.
— Превеждай ми, Далден, и я уведоми, че е все още жива само защото не е мъж.
— Брок ни обясни какво сте се опитали да направите с нас, генерал Ванд. Фалон, разбира се, е в правото си да ви убие, задето сте се опитали да му попречите да изпълни дълга си, но ви спасява вашият пол. Добре би било да знаете обаче, че е достатъчно ядосан, за да пренебрегне този факт, ако опитате отново да му попречите да намери избраната от него жена. Къде е тя?
— Не… не мога да ви кажа това — отвърна уплашено Донила. — Съгласихме се да й дадем убежище, тъй като тя не желае да бъде намерена от него.
— Тя няма избор — заяви Далден. — Баща ни я предостави на неговата закрила. Сега Фалон има всички права над нея.