Сътворението

— Ще тръгнете по пощенския път до Бактра. Това сигурно ще ти е приятно — обърна се Дарий към мен. — Ще видиш стария си дом. Бях там миналата година. Целият е наново построен. — Той проследи една линия на картата. — После можете да минете оттук, покрай река Окс[1] до високите планини. Ще прекосите през този проход, макар че той може и да не съществува. Така е с проходите, когато ти трябват. След това сте в Гандхара, откъдето можете да пътувате разкошно надолу по Инд до… до къде? — Дарий се обърна към Скилакс.

[1] Днешна Амударя, — Б. пр.

— Таксила. От Инд е три дни път до града, където се събират всички пътеки на керваните.

— Пътеки? Няма ли пътища?

— Ако говорим точно, не. Господарю. Но там е равнина и пътеките са добре очертани. От друга страна, джунглите са гъсти. Има много диви зверове, бандити. Ще ни е необходима рота войници. Освен това трябва да прекосим пет реки, преди да стигнем до река Ямуна. После с лодки и салове ще се спуснем до равнината на Ганг, където са шестнадесетте царства.

— Откъде знаеш всичко това? — Дарий доста учудено погледна Скилакс. — Никога не си бил на изток от делтата на Инд.

— И аз бленувам за крави, Господарю — отговори Скилакс, — за теб, разбира се.

Дарий сърдечно прегърна Скилакс. За такава прегръдка всеки от царските синове и братя би дал поне едната си ръка.

— Ще получиш своите крави, Скилакс. Грижи се за момчето — посочи ме той безцеремонно. — Ще получиш сто войници — достатъчно, за да пазят посланика, но недостатъчно, за да изплашат говедарите. Както се полага, ще получиш и придружвачи, картографи, архитекти. Евнухът… как му беше името?… ще приготви подходящи подаръци за двамата владетели. Но да е нещо по-скромно. В края на краищата като господар на всички земи съм господар и на техните. Това право ми е дадено от… от Премъдрия господ! — добави той явно за да ми достави удоволствие.