Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
От това разстояние не можеше да различи лицето му, но сякаш усетил, че го наблюдават, Вълкът вдигна глава и погледът му се плъзна по зъберите на замъка. Без да се замисля, Дженифър импулсивно отстъпи от парапета и притисна гръб в стената, опитвайки се да се скрие от взора му. Страх. Първото чувство, което изпитваше от много дни насам, осъзна тя с отвращение, беше страх. Момичето изправи рамене и се прибра в замъка.
Два часа по-късно тя бе застанала пред огледалото, взирайки се с любопитство в отражението си. Усещането за приятно вцепенение, което я бе напуснало, докато стоеше на балкона, май си беше отишло завинаги. В нея кипяха най-различни чувства, но лицето й продължаваше да е бледа, лишена от каквито и да е емоции маска.
— Едва ли ще е толкова ужасно, колкото си мислиш, Джени — каза Брена, опитвайки се с всички сили да повдигне духа на сестра си, докато помагаше на двете прислужници да нагласят шлейфа на роклята й. — Всичко ще свърши за по-малко от час.
— Ох, ако можеше и бракът да е толкова кратък като сватбата! — въздъхна по-голямото момиче.
— Сър Стефан е долу в залата — сама го видях. Той няма да позволи на херцога да направи нещо, което би те опозорило. Сър Стефан е честен и благороден рицар.
Джени се обърна, а четката за коса беше още в ръката й.
— Брена, да не би да ми говориш за същия „благороден рицар“, който ни отвлече?
— Е — рече отбранително светлокосата девойка, — за разлика от безбожния си брат, той поне не се опита да сключи с мен някакви безнравствени сделки!
— Права си — съгласи се Дженифър, позабравила за момент собствените си тревоги. — Тази вечер обаче изобщо не бих разчитала на добрата му воля. Мисля си, че сър Стефан ще поиска да ти извие врата веднага щом те види, защото сега знае, че именно ти си го изиграла!
— О, но той съвсем не мисли така! — възкликна Брена. — Даже ми каза, че съм извършила много смела постъпка! Едва тогава ми заяви, че би ми извил врата заради нея. Пък и не изиграх него, а проклетия му брат!
— Вече си успяла да говориш със сър Стефан? — изненада се Джени. Брена никога не бе проявявала и най-малък интерес към някой от младите ухажори, които непрекъснато се навъртаха около нея, а ето че сега се срещаше тайно с последния човек на света, за когото баща й би се съгласил да се омъжи.
— Успях да разменя няколко думи с него в залата, когато отидох да попитам Уилям за нещо — призна Брена, а страните й поруменяха. — Джени — каза меко тя, наклонила глава настрани, — сега, след като между Англия и Шотландия вече царува мир, си мисля, че ще мога честичко да ти изпращам съобщения. И ако ти изпратя нещичко за сър Стефан, ще се погрижиш ли той да го получи?
Джени усети, че светът се разлюлява под краката й.
— Ако си сигурна, че го искаш, да. И — продължи тя, сподавяйки смеха си, който бе резултат на истерия и на опасения за безнадеждната връзка на сестра й — ако сър Стефан ми даде някакво послание за теб, да го включа ли към своите писма?
— Той ми предложи точно това — рече девойката с усмивка.
— Аз… — започна Дженифър, но внезапно млъкна, когато вратата рязко се отвори и в помещението влезе слаба възрастна жена, облечена в демодирана, но прекрасна рокля от гълъбовосив сатен, поръбен със заешка кожа. Погледът на леля Елинор се местеше от едното момиче на другото, а на лицето й бе изписано смущение.
— Знам, че ти си Брена — каза накрая, докато зяпаше към русата девойка, после впери учуден взор в червенокосото момиче, — но може ли това прелестно създание да бъде моята малка Джени?
Тя се загледа в булката, поразена от невероятната й красота. Дженифър бе облечена в рокля от кремаво кадифе и сатен с нисък корсаж и висока талия, а широките ръкави бяха обсипани с перли и блестяха от диаманти и рубини от лакътя до китката. Великолепна пелерина от сатен се спускаше от раменете й, а косата й искреше като златото и рубините, които носеше.
— Кремаво кадифе… — каза леля Елинор. — Толкова непрактично, но толкова красиво! Почти колкото теб!
Джени се хвърли в прегръдките й.
— О, лельо Елинор! Така се радвам, че те виждам! Страхувах се, че няма да можеш да дойдеш…
На вратата се потропа. Брена отвори, след което се обърна към младоженката:
— Джени, татко иска да слизаме долу. Документите били готови за подписване.