Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
Девойката пропъди тези мисли и пристъпи в залата. До този момент тя почти не излизаше от стаята си, срещайки се само с Брена. Въпреки самоналожената си изолация обаче не се съмняваше, че хората в замъка знаят какво е направила. Баща й поиска да му опише подробно всичко, случило се по време на отвличането им, и докато Дженифър разказваше, преди още да е стигнала до средата, той я прекъсна рязко с директния въпрос, дали Черният вълк я е насилил да легне с него. Лицето й подсказа отговора и независимо от усилията й да смекчи гнева му, обяснявайки му за сделката и уверявайки го, че графът не е бил брутален, яростта на лорд Мерик беше неописуема. Ругатните му се разнесоха из просторното помещение и причината за тях едва ли бе останала в тайна за обитателите на „Мерик“. Дори и мъжете от клана й да гледаха на нея като на безпомощна жертва, тя нямаше откъде да знае това.
Баща й бе застанал до камината, обърнат с гръб към нея.
— Искали сте да ме видите, татко — рече тя.
Без да се обърне и да я погледне, той само нареди сухо:
— Сядай, дъще. — От тона му по гърба й полазиха тръпки. Един от братовчедите й — Ангъс — веднага се изправи и й отстъпи стола си. Поведението му я изненада.
— Как се чувстваш, Джени? — попита Гарик Кармайкъл и девойката се вгледа учудено в него, а в гърлото й заседна буца. За пръв път след удавянето на Беки баща й я заговаряше.
— Аз… ами… добре съм… — успя да промълви. — Благодаря ти, че ме попита, Гарик Кармайкъл.
— Ти си смело момиче — каза друг от клана и сърцето на Дженифър затуптя от вълнение.
— Да — рече трети, — истинска Мерик.
За миг си помисли, че въпреки лошото настроение на баща й този ден навярно ще се окаже най-хубавият в живота й.
Холис Фъргюсън започна да говори, а пресипналият му глас изразяваше извинение от името на всички за предишното им поведение:
— Уилям ни разказа всичко за онова, което се е случило, докато си била в лапите на Варварина — за това как си избягала с неговия кон, как си го нападнала с меча му и си нарязала на ивици завивките на войниците му. Превърнала си го в истинско посмешище с бягството си. Девойка с такъв кураж просто не би могла да извърши всички онези подли неща, за които Аликзандър те обвиняваше. Уилям ни накара да проумеем това. Аликзандър е грешал дълбоко по отношение на теб.
Джени погледна към доведения си брат, а в очите й се четеше любов и благодарност.
— Аз само казах истината — заяви Уилям, а в усмивката му се четеше едновременно радост и някаква необяснима тъга, когато отвърна на погледа й — като че ли удоволствието от онова, което бе успял да постигне, се помрачаваше от нещо друго, което му тежеше.
— Ти си истинска Мерик — гордо изрече Холис Фъргюсън. — Нито един от нас не е успявал някога да нарани Вълка със своя меч, а ти си го направила, макар че си жена.
— Благодаря ти, Холис — прошепна Дженифър, а сълзите напираха в очите й.
Единствено Малкълм, най-малкият й брат, продължи да се отнася с нея по предишния начин, а лицето му беше изкривено от злоба.
Баща й се обърна и при вида на изражението му радостта на момичето изведнъж помръкна.
— Да не би нещо… да се е случило? — попита тя.
— Да — горчиво произнесе той. — Нашите съдби бяха променени от намесата на един крал, а не от самите нас. — Той започна да крачи напред-назад, докато обясняваше с равен, монотонен глас: — Когато ти и сестра ти бяхте отвлечени, аз помолих крал Джеймс за две хиляди въоръжени мъже, които да се присъединят към нас. С тяхна помощ щяхме да изтласкаме Варварина обратно в Англия. В отговор Джеймс ми заповяда да не предприемам никакви действия, докато не издейства вашето освобождаване, както и солидно обезщетение за този акт от Хенри. Заяви ми, че тъкмо бил сключил примирие с англичаните.
Дженифър слушаше внимателно.
— Изобщо не трябваше да му казвам какво исках да направя. Именно там беше грешката ми — проскърца със зъби той, докато крачеше нервно из залата. — Изобщо нямахме нужда от неговата помощ! Светостта на едно от абатствата ни беше осквернена, когато бяхте отвлечени от земите му. Само за няколко дни цяла католическа Шотландия беше готова — и изгаряше от нетърпение — да грабне мечовете и да потегли с нас! Джеймс обаче — завърши ядосано — искаше мир. Мир, който струваше гордостта на Мерик — мир на всяка цена! Той ми обеща възмездие. Обеща на цяла Шотландия, че ще направи така, че варваринът да си плати за своето безчинство. Ами — лицето на лорд Мерик беше почервеняло от гняв — хубаво го накара да си плати, няма що! Получи си голямото „обезщетение“ от англичаните!