Железният крал

— Интересите на кралството и на вярата налагат да се действува в този смисъл.

И млъкна. Всички се учудиха, че говори толкова малко, и то само за да изкаже една съвсем мъглява мисъл.

— Вашият съвет, Марини?

— Бих предложил, господарю, да използуваме пренасянето тленните останки на папа Климент в Аквитания съгласно изказаното от него желание и да отидем да попритиснем малко конклава. Месир дьо Ногаре би могъл да бъде натоварен с тая благочестива мисия, като бъде снабден с необходимите пълномощия, придружен от внушителен ескорт, въоръжен както подобава. Ескортът ще обезпечи пълномощията.

Шарл дьо Валоа извърна глава; не одобряваше употребата на сила.

— Ще се ускори ли разтрогването на моя брак? — попита Луи Наварски.

— Мълчете, Луи… — смъмра го кралят. — И за това имаме грижа.

— Да, господарю… — рече Ногаре, без дори да съзнава, че говори.

Гласът му беше дебел и дрезгав. Съзнанието му се размътваше и пред очите му предметите се разкривяваха. Сводовете на залата сякаш ставаха високи като тия на „Сент Шапел“, после изведнаж се спуснаха и ставаха ниски като подземните помещения, където имаше навик да разпитва затворниците.

— Какво става? — попита той и се опита да разкопчае дрехата си.

После внезапно се свлече, коленете му се свиха до корема, главата увисна и ръцете се впиха в гърдите. Кралят скочи, скочиха и всички присъствуващи… Ногаре издаде задавен вик, повърна и се строполи на земята.

Заведе го в дома му Юг дьо Бувил, главният шамбелан, и кралските лекари незабавно се отправиха за там. Съветваха се дълго. Какво докладваха на краля, не се узна. Но из двора и из целия град заговориха за някаква непозната болест. Отрова? Твърдеше се, че са опитвали най-силните противоотрови.

Държавните работи останаха през този ден в застой.

Когато научи новината, графиня Мао каза само: „Добре, значи, си плаща.“И седна на трапезата. Обаче обеща на Беатрис, ако пазителят на печата умре, да й подари пълно официално облекло, сиреч шестте парчета: риза, долна фуста, рокля, безръкавник, манто и качулка — всичко от най-фина материя, и в добавък една хубава кесия, закачена на колана.

И действително Ногаре плащаше. От няколко часа вече не познаваше никого. Лежеше в леглото си, разтърсван от спазми, и храчеше кръв. Нямаше сили дори да се наведе над легена и кръвта се стичаше от устата му по дебело сгънат чаршаф, който един слуга от време на време сменяше.

Стаята беше пълна с хора, Приятели и слуги се редуваха край болния. В един ъгъл, сбрани накуп лукаво си шушнеха неколцина роднини и изчисляваха плячката от мебелировката. Ногаре ги различаваше само като неясни сенки, блуждаещи някъде много далеч, без цел и без причина. Други видения, зрими само от него, връхлетяваха върху му.

Енорийският свещеник, дошъл да го изповяда, чу само хъркания и неразбираеми думи.

— Назад! Назад! — изрева той ужасено, когато го миропомазваха.

Лекарите се спуснаха. Ногаре, обезумял, с изкривени очи, се гърчеше в постелята и отблъскваше призраци… Беше изпаднал в ужас.