Железният крал
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Станева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Железният крал». Краткое содержание книги:
… Една-единствена сила се осмелила да му се противопостави: независимият орден на рицарите на Тампл. Тази гигантска организация, едновременно военна, религиозна и финансова, дължала славата и богатството си на кръстоносните походи, които били първопричината на нейното възникване.
Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а техните огромни богатства дразнели алчността му. Той инсценирал срещу тях най-големия процес, познат досега в историята, тъй като обхванал почти петнадесет хиляди обвиняеми. Приписани им били всички видове престъпления, а самият процес продължил седем години.
Нашият разказ започва именно от края на седмата година.
Ако лицето му не се загрозяваше навремени от един нервен тик, той не би бил лишен от известна сурова привлекателност. В погледа му имаше огън и страст. Докато опипваше трескаво Беатрис, без да среща от нейна страна съпротива, тя все така невъзмутимо му каза:
— Сигурно си доволен… Папата е умрял…
— Да! Да! — отвърна Еврар злорадо. — Лекарите му дали да гълта стрити изумруди. Хубаво средство за изпокъсване на червата. Които и да са, тези лечители са мои приятели. Проклятието на магистър Жак започва да се сбъдва. Единият вече пукна. Божията ръка удря бързо, когато човешката помага.
— И дяволската също — рече Беатрис усмихнато. Той беше повдигнал полата й, без тя ни най-малко да се възпротиви, и с лепкави от восък пръсти милваше красивото твърдо бедро, гладко и топло.
— Искаш ли да му помогнеш да удари още веднаж? — попита тя.
— Кого?
— Най-върлия ти враг… който ти строши крака…
— Ногаре… — промълви Еврар.
Той се отдръпна малко назад и лицето му се сгърчи на три пъти от нервния тик. Сега пък тя се доближи.
— Можеш да си отмъстиш… ако желаеш… Нали вие му доставяте осветление? Продавате му свещи.
— Да — рече той.
— Какви?
— Дълги свещи от бял восък със специално обработен фитил, които дават малко пушек. За двореца си употребява големи жълти вощеници, тях купува от другаде. А тия, тъй наречените законоведски свещи, употребява само когато пише в кабинета си, и изгаря по две дузини на седмица.
— Сигурен ли си?
— Вратарят му идва да ги взема на гроси. И той посочи един шкаф.
— Следващата му доставка е вече приготвена, до нея е доставката за Марини, а тази е за Майяр, кралския секретар. С това те осветляват всички престъпления, които се раждат в мозъците им. Бих желал да мога да изплюя отгоре им дяволска отрова.
Беатрис продължаваше да се усмихва.
— Мога да ти дам равностойно нещо… — рече тя. — Зная средство да се отрови една свещ.
— Възможно ли е?
— Който диша пламъка на такава свещ в продължение на един час, никога вече не ще види друг пламък… освен адския. Това средство не оставя диря и срещу него няма лек.
— Откъде го знаеш?
— Е, то си е моя работа… — Беатрис вдигна рамене и сведе клепки. — Един прах… стига да го смесиш с восъка…
— А защо искаш да убиеш Ногаре? — попита Еврар. Все така кършейки рамене, сякаш кокетираше, тя отговори:
— Може би защото и други като теб искат да си отмъ — стят. Ти не рискуваш нищо…
Еврар размисли малко. Погледът му ставаше по-остър, по-блестящ.
— Тогава да не губим време — разбърза се той. — Не е чудно да замина скоро, но ти не казвай никому. Племенникът на великия магистър, месир Жан дьо Лонгви, започна да ни събира. Той също се е заклел да отмъсти за месир дьо Моле. Ние не всички сме мъртви, макар че лукавият е влязъл в нас. Онзи ден дойде един от бившите ми братя, Жан дьо Пре, който ми донесе поръчение да бъда готов да тръгна за Лангр. Хубаво би било да отнеса в дар на месир дьо Лонгви душата на Ногаре. Кога ще мога да получа тоя прах?
— У мен е… — рече спокойно Беатрис, като отваряше кесията си.
Подаде на Еврар едно пликче, което той отвори предпазливо. Съдържанието му се състоеше от два вида прах, недобре размесени — единият сив, другият белезникав на кристалчета.
— Това е пепел — посочи Еврар сивия прах.
— Да… пепел от езика на човек, погубен от Ногаре. Изсуших го във фурна посред нощ… Служи за повикване на дявола.
После, показвайки белия прах:
— А това е отрова от змията на фараона35. Убива само при горене.
— И казваш, че ако и двата праха се поставят в свещ… Беатрис кимна уверено. Еврар се колебаеше, поглеждаше ту пликчето, ту Беатрис.
— Само че трябва да го направиш пред мен — предупреди тя.
Бившият тамплиер отиде да донесе мангал и раздуха въглените му. После извади една свещ от приготвените за пазителя на печата, постави я в калъп и я тури на огъня да се размекне. След това я разцепи с нож на дължина и изсипа съдържанието на плика.
35
Така обозначената отрова вероятно е била живачен сулфацианид. Тази сол дава при горене сярна киселина, живачни пари и цианохидратни съединения, които могат да предизвикат същевременно цианохидратно и живачно отравяне. Впрочем всички тези средновековни отрови са били изготвяни на базата на живака, вещество, ползуващо се с голямо внимание от страна на алхимиците.