Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Това ли са се опитали да направят? — Кенеди хвърли поглед към Стансфийлд. Поне за едно нещо бяха прави. — Мич, не съм им давала такава заповед. Боя се, че сме били предадени. От кого — още не знаем.
Рап искаше да й повярва, но му трябваше доказателство.
— Доколкото знам, Айрини, има само трима души, които могат да ми заложат такъв капан. Директорът Стансфийлд, ти и президентът. Кой от вас беше?
— Мич, никога не бих ти сторила подобно нещо… нито Томас или президентът.
— Защо се държа толкова странно, когато ти казах по радиостанцията, че това е последната ми задача? Дали не беше защото не искаш да се мотая жив с всичките ти мръсни малки тайни? Не искаше ли да сложиш край на проблема чисто и елегантно?
Кенеди поклати тъжно глава. Обвиненията му я наскърбиха.
— Познаваш ме много добре. Никога не бих ти причинила вреда. Държах се странно заради Томас. Той умира от рак. Ти не знаеше, нали?
— Не. — Рап извърна поглед към Стансфийлд. Наистина изглеждаше слаб и болнав.
— Всичките лешояди вече кръжат отгоре и се готвят за пир. От всички страни идва натиск. — Кенеди млъкна за малко и добави: — Погледни ме в очите, Мич, и ми кажи наистина ли мислиш, че може да съм сторила подобно нещо?
Рап беше разбрал едно през последните десет години — че хората са способни на почти всичко. Въпреки това обаче досега винаги можеше да разчита на Кенеди. Тя беше човекът, който трябваше да пази тила му.
— Ако не си ти, тогава кой?
— Това се опитвахме да разберем.
— Само ме сложи в една стая с екипа, който изпрати в Германия, и аз ще се погрижа.
— Няма да може.
— О, чакай да позная. Те са изчезнали.
— По-лошо.
— Мъртви са.
— Да.
— Колко удобно!
— Повярвай ми, аз най-много исках да говоря с тях.
Рап измърмори:
— Всъщност аз бях преди теб. — Той насочи пистолета към Кенеди. — Тя не се опита да убие теб, а мен.
— Какво точно се случи в Германия?
— Имам няколко въпроса, преди да преминем към тази част. Откъде знаеш, че са мъртви?
Кенеди погледна към Коулман. Бившият командир на морските тюлени се обади:
— Видях със собствените си очи.
— Видя или дръпна спусъка?
Коулман поклати глава.
— Не ги убих аз.
— Скот, не се обиждай, но какво изобщо правиш в цялата тази работа ти, по дяволите?
Стансфийлд се изкашля и вдигна ръка.
— Аз го изпратих, Мичъл. Получихме съобщение от Дженсън — ти ги познаваш като Хофман — след мисията. Те твърдяха, че графът е ликвидиран, но ти си загинал в операцията. Когато проследихме развитието на ситуацията, стана очевидно, че Дженсън грешат. Имаше сведения, че някой с твоето описание е видян да напуска имението на графа пет-десет минути след Дженсън. После избухна пожарът. Двамата Дженсън не казаха нищо за него. Заподозряхме нещо и аз накарах Скот да отиде в Колорадо и да докара тук Дженсън за подробен доклад и разпит.
— Мич, какво стана в Германия? — намеси се Кенеди.
— След минутка. — Рап се обърна към Коулман: — Разкажи ми за Колорадо.
— Отидох там с моите хора да ги взема.
— Кога?
— В събота вечерта. Дженсънови имат къща западно от Денвър в един малък град, наречен Евъргрийн. Установихме наблюдение и тъкмо се готвехме да тръгнем към къщата в неделя сутринта, когато се появи друга група и ги застреля.
Рап го изгледа изпитателно, опитвайки се да разкрие лъжата.
— Коя беше другата група?
— Не знам. — Коулман поклати глава. — Бяха четирима. Трима мъже и една жена. Действаха много професионално. Бързи и точни.
— Наистина ли нямаш идея кой е могъл да бъде?
— Не.
— Това са глупости, Скот — повиши тон Рап. Обърна се към Кенеди: — А ти?
— Обсъждахме проблема, когато ти нахлу — каза тя.
— О, извинете, че забравих да почукам, но, надявам се, разбирате, че съм малко ядосан. Пращате ме на мисия, за която се очаква да знаят шепа хора, и точно след като премахвам графа, обръщам се и онази кучка, която трябва да ми помага, изстрелва два куршума в гърдите ми. Напълно ясно е, че някой ми е устроил капан. Ти — посочи с пистолета към Кенеди — имаш средствата и начините. Сега се опитвам да разбера каква е била мотивацията ти.
Кенеди рязко стана.
— Ако си мислиш, че…
— Седни си на мястото! — извика Рап.
— Не, няма да седна! И престани да сочиш с този пистолет към мен!
— Седни си, Айрини, или, кълна се, ще…
— Какво? Ще ме застреляш? — викна предизвикателно тя и направи крачка към него. — Познавам те достатъчно добре, Мич, за да съм сигурна, че никога няма да го направиш. Никога! А и много добре знаеш, че аз при никакви обстоятелства няма да наредя да те премахнат! — Тя си пое дълбоко дъх и сведе очи.