Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Не съм я предал! — тросна се Круин. — Можех да кажа на кмета Капарис всичко за нея, но не го направих. Можех да скрия и от двама ви, че шахни изпращат следователи. И това не направих.
— Красивите думи не скриват истината — озъби се Доло. — Истината е, че ти се закле да й осигуриш защитата на нашия дом. А сега я лишаваш и от нашия дом, и от нашата защита.
— Внимавай какво приказваш, Доло Самън — предупреди го баща му. — В думите ти се долавя опасна липса на уважение.
— Думите ми са отражение на мислите ми — отвърна Доло. — Срамувам се от семейството си… и от баща си.
Двамата дълго се гледаха и мълчаха. И изведнъж Доло чу гласа на Джин и почти подскочи.
— Мога ли да видя това? — тихо попита тя.
Без да промълви и дума, той й подаде листа. „Идва краят на света — някъде отдалеч прозвуча в главата му. — Отмъщението на предадения демон-боец.“ Спомни си за обезглавения от нея рогат леопард и му се догади…
Сякаш мина безкрайно много време преди тя да му върне листа и да погледне Круин.
— Кажете ми — промълви тихо Джин, — щеше ли семейство Ийтра да задържи дълго тайната за капсулата?
— Съмнявам се — отвърна Круин Самън. Гласът му беше спокоен… но Доло видя в очите на баща си следи от собствените си страхове. — Щом разкрият всички тайни на капсулата, те сами щяха да съобщят на шахни.
— До една седмица ли?
— Вероятно по-рано — отговори Круин.
Тя погледна Доло.
— Съгласен ли си?
— Да — каза Доло. — С това Ийтра щяха да се издигнат в очите на шахни и все пак първи да разгледат всичко ценно в капсулата.
Джин отново се обърна към Круин и каза:
— Разбирам. Наистина беше неизбежно накрая да бъда прогонена от Милика.
Доло не се усети, че е задържал дъх.
— Ти… не разбирам. Ти не се сърдиш?
Джин се обърна към него и той се сви от горящия в очите й огън.
— Казах, че беше неизбежно — отвърна тя — и че разбирам. Не съм казала, че не се сърдя. Баща ти няма право да върши такова нещо, без първо да се посъветва с мен. Можехме да тръгнем следобед и вече да сме се скрили на сигурно място в Азрас. При дадените обстоятелства, ако чакаме да съмне, има голяма вероятност да бъдем заловени. Дотогава те не само ще са обкръжили Милика, но и наоколо ще летят самолети да търсят разбитата совалка. И ще издигнат бариери по пътя. Което означава, че трябва да тръгнем още сега. Веднага. Поне аз трябва да тръгна. Ти можеш да останеш, ако искаш.
Доло скръцна със зъби. При нормални условия беше страшна обида тя да му предлага да се откаже от думите си. Но при създалите се обстоятелства беше заслужено.
— Казах, че ще дойда с теб, Джасмин Моро и ще го направя. — Той погледна баща си. — Провизиите, за които спомена, приготвени ли са?
— Вече са в колата. — Круин стисна устни. — Доло…
— Ще се опитам да ти се обадя, когато се сформира работната група — прекъсна го Доло. Не беше в настроение да е учтив. — Надявам се, че дотогава поне ще успееш да задържиш всякакви разследвания, отнасящи се до самоличността на Джасмин Моро.
— Можеш да си сигурен — обеща Круин Самън.
Доло кимна. Беше огорчен. Обещанието на баща му… чиято дума винаги му се бе струвала неизменна като природните закони. Да види тази дума съзнателно нарушена беше като да изгуби част от себе си.
И всичко това заради тази жена. Жената, която не само не беше от Самънови, но всъщност беше враг на неговия свят. Идеше му да заплаче… или да мрази.
Той стисна зъби и пое дълбоко дъх. „Ние се заклеваме да те защитаваме — бяха й казали — и ще удържим на думата си.“
— Хайде, Джин — каза високо той. — Да се махаме оттук.
(обратно)Джин знаеше, че през деня от Милика до Азрас с кола се стига за един час. През нощта, тъй като Доло караше малко по-бавно, пътуването продължи половин час по-дълго, в резултат на което пресякоха река Сомилари и влязоха в града почти в полунощ.
— Сега накъде? — попита Джин и се взря малко нервно в пустите улици. Последното нещо, което искаше, беше да изглеждат подозрителни.
— Отиваме в апартамента, който кметът Капарис ни предлага, разбира се — отвърна Доло.
— Изпрати ли ти ключа, или трябва да будим някого?
— Изпрати ми комбинацията — отвърна Доло. — В Азрас повечето съвременни домове използват цифрови ключалки. По този начин единственото, което трябва да направят обитателите, когато напуснат къщата, е да сменят комбинацията.
Което беше в основата си същото като използваната в световете на кобрите система.
— Ясно — каза Джин. Чувстваше се малко глупаво. Минаха през центъра на града, продължиха към източната част и спряха пред голяма постройка, наподобяваща къщата на Самънови в Милика. За разлика от нея обаче, тази беше разпределена на апартаменти, които, ако се съдеше по техния, не бяха значително по-големи от предоставения й от семейството на Самън двустаен апартамент. Имаше малка кухня, дневна и баня.