Сделка за кобри

Само че я засягаше.

И за първи път беше принудена да признае този факт пред себе си. Тя беше живяла с тези хора; беше живяла с тях, беше яла тяхната храна, беше приела тяхната помощ и гостоприемство… и нямаше начин просто да им обърне гръб и да си тръгне. Круин беше прав — тя не беше боец.

Което значеше, че не е кобра.

Джин гневно примигна, за да не видят сълзите й. Всъщност това нямаше значение — тя вече така беше оплескала работата, че никакъв друг провал не би имал съществено значение.

— Няма значение какво съм или не съм — озъби се тя. — Сега единственото важно нещо е дали ще ми помогнете да вляза в Мангъс, или ще трябва да се справя сама.

— Аз вече ти обещах помощта си — каза студено Круин. — С този си въпрос ти ме обиждаш.

— Е, днес, изглежда, е ден на обиди — каза уморено Джин. Преживяванията от борбата избледняваха и оставяха след себе си само умора.

— Доло говореше за работни групи, набирани в Азрас. Можете ли да помолите вашия приятел кмета да ме включи в една от тях?

Круин погледна сина си.

— Може би е възможно — каза той. — Ще ми трябва обаче една седмица да го уредя.

— Не можем да загубим толкова много време — каза Джин. — Трябва да вляза и да изляза от Мангъс през следващите шест дни.

— Защо? — намръщи се Круин.

Джин кимна към писмото на Коджа върху бюрото.

— Защото тази бележка променя всичко. Сега няма да има половин година дебат дали да изпратят тук друга група. Коджа веднага се е върнал на Авентини и щом съберат спасителен екип, ще тръгнат насам.

Круин стисна устни.

— И кога ще пристигнат?

— Не зная точно. Може би след седмица.

— След седмица? — възкликна Доло.

— Лошо — съгласи се Круин. — Но можеше да е и по-лошо. С новата доставка на метал за Мангъс оттам скоро ще поискат допълнителни работници.

— Колко скоро? — попита Джин.

— В рамките на шестдневния ти срок, предполагам — отвърна Круин. — Още следобед ще пратя съобщение до кмета Капарис и ще го попитам дали в една от групите може да бъде включен член на моето семейство.

— Моля те, попитай го дали може да включи двама души — тихо каза Доло.

Круин повдигна вежди.

— Благородно желание, синко, но необмислено. Поради каква причина… освен любопитство… трябва да ти позволя да придружиш Джасмин Моро в това пътуване?

— По причина, че тя все още познава Квазама съвсем слабо — отвърна Доло. — И по хиляди начини може да се издаде, че е чуждоземка. И което е още по-лошо, след като е вътре може да не научи или дори да не забележи нещо жизненоважно.

Круин погледна Джин.

— Имаш ли нещо против?

— Ще се справя самичка — отвърна хладно тя. — Благодаря ти за предложението, Доло, но нямам нужда от ескорт.

— Неговите аргументи не са ли валидни? — настоя Круин.