Сянката на греха

— Моля? — прекъсна го Корбет. — Това ли ти каза Молкин?

— Да. Изплаших се. Разпитвах го, но Молкин се затвори в себе си и стана потаен, само почесваше дебелия си нос и премигваше. После ми разказа за кавгата си с бракониера Фъръл. „Каква кавга?“ питам го аз. И излиза, че след процеса Фъръл отишъл при Молкин и му разправял, че сър Роджър е невинен, а той може да го докаже. Молкин му рекъл да иде да се обеси. Фъръл го обвинил, че е погазил клетвата си и после добавил нещо много странно. Твърдял, че в Мелфорд има следа, която посочва истинския убиец като на картина и че следата е толкова ясна, та всеки може да я види.

— И? — попита Корбет.

— Това е, което Молкин ми разказа. Вече съвсем се беше натряскал и ломотеше какво ли не, затова го зарязах.

— Друго има ли? — попита Корбет.

Мъжете поклатиха отрицателно глави. Корбет им благодари и те припряно си тръгнаха, изпълнени с желание да се махнат колкото може по-далече от зоркия поглед на писаря и неприятните му въпроси.

— Защо толкова си се укротил, сър Морис? — попита го Корбет.

Младият мъж го погледна мрачно.

— Какво друго да сторя, сър Хю? Когато обесиха баща ми, бях момче. Как да тръгна да обикалям Мелфорд и да разпитвам? — изразът му стана суров. — Познавам по очите им, сър Хю. Продължават да го считат за кръволок, за убиец — погледът му омекна. — Аз обаче ти имам вяра. Справедливостта ще възтържествува.

— Сър Луис — Корбет се огледа дали наоколо няма подслушвачи, но изглежда кръчмарят Матю беше прибрал слугите си, — ти беше ли притеснен на процеса срещу сър Роджър?

— Разбира се, но какво можех да сторя? Единственото доказателство, което сър Роджър опроверга, бяха показанията на Девърел.

— Ами свидетелските показания на Фъръл? — попита Корбет.

Сър Луис въздъхна и седна срещу него на стола. Съдията не беше спал добре, клепачите му бяха подпухнали и зачервени.

— Сър Хю, Фъръл беше под закрилата на сър Роджър — той сниши глас. — А има и друго. Преди вдовицата Уолмър бяха убити други млади жени, нали?

Корбет кимна.

— Ами каквото и да ти е казала Соръл, понеже те видях като говореше с нея, Фъръл си беше мошеник. Беше крадец. Бракониерстваше из моите земи, както и из земите на всички останали, но не му обръщахме внимание. Не вършеше кой знае какви поразии, е, вземаше каквото му трябва. Пък и — продължи сър Луис — Фъръл също си падаше по тънката част. Щом дойдеше време за танци и веселби по празниците, той се разгорещяваше и ставаше похотлив като разгонен заек. Когато станаха убийствата и аз, и Блайдскот направихме разследвания. Подозренията ни се насочиха недвусмислено към Фъръл. Всички знаеха, че закача момичетата. Без знанието на Соръл е ходил по проститутки, на всичкото отгоре познаваше идеално пътищата около града.