Сянката на греха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на греха». Краткое содержание книги:
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама…
Корбет не се съмняваше, че в дъното на убийството на Девърел стоеше смъртта на сър Роджър. Девърел несъмнено беше излъгал на процеса, но защо? Какво беше принудило този състоятелен занаятчия да лъжесвидетелства и да изпрати един мъж на бесилката? Кой в Мелфорд имаше такава власт, че да използва кошмарите и страховете на хората? Дали Девърел сам не е съжалявал за сторения от него грях? Той ли беше писал върху гроба на Чапълс и той ли беше закачил онова послание на бесилката? Девърел ли беше тайнственият му нападател от предишната вечер — изплашен мъж, който първо се беше нахвърлил върху него, а после бе избягал, надвит от страха?
— Ужасна смърт — прошепна Корбет и върна обратно пропитото с кръв платно. Чу зад себе си шум, помисли, че е Ранулф. — Много трупове съм виждал, но всеки път е различно.
Дъските на пода отново проскърцаха. Корбет се извърна. С голям нож в ръце, Изабо се прокрадваше към него. Той нямаше накъде да отстъпи заради леглото. Измести се встрани. Тя се приближи още повече. Черните й очи не изпускаха Корбет. Писарят осъзна, че е в смъртна опасност. Изабо изглеждаше отчаяно завладяна от една мисъл: да убие виновника за смъртта на съпруга си. Корбет се опита да я придърпа, но тя гъвкаво се измъкна. Корбет нямаше много възможности да действа. Приближи се. Изабо беше по-бърза от него, ножът шавна като змия и закачи китката му. Силата й го учуди. Успя да я хване за ръката, с която държеше камата. Опита се да хване с другата си ръка брадичката й и да я отблъсне. Тя беше опъната и напрегната като тетива на лък.
Корбет се изплаши не на шега. Искаше да се защити, но ако го направеше със силата, на която беше способен, неизбежно щеше да я нарани. Все пак тази жена не беше престъпник, просто мъката беше помрачила разума й. Блъсна я назад към открехнатата врата.
— Ранулф! — извика той.
Със светнали от ненавист очи, Изабо изведнъж замахна с другата си ръка и впи нокти в лицето на Корбет. Писарят я удари и я отблъсна по-силно, чак на другия край на коридора. Жената се блъсна гърбом в Ранулф. Обърна се. Ранулф я ритна по ръката и ножът й падна. Останалите припряно се качваха по стълбите, докато Ранулф я приклещи в безмилостна хватка, така че да не може да движи ръцете си.
— Кучи син! — по устните й изби пяна. — Лешояд!
Съпротивляваше се като ранена тигрица, но Ранулф здраво я държеше. Дойде съседката, понесла в ръка чаша с вода. Ранулф повлече Изабо по коридора, отвори с ритник вратата на една стая и я бутна вътре. Придружена от Блайдскот, съседката влезе след нея и двамата затръшнаха вратата зад гърбовете си. Корбет чу как падна резето. Докосна леко мястото, където Изабо го бе одрала, вдигна ножа и го хвърли надолу по стълбите.
— Съжалявам — задавено рече сър Морис. — Седеше уж кротко тук, после каза, че иска да види тялото на съпруга си и да ти се извини. Трябва да е криела ножа.
— Добре. Добре — Корбет си пое дъх.
Върна се в спалнята, наплиска лицето си с вода, изми ръцете си и се избърса с ленена кърпа.
— Само лека драскотина — загрижено каза Ранулф. — Ще те разхубави още повече.
— Благодаря, Ранулф.
Корбет попи последните капки по лицето си.
— Беше неочаквано силна. Сър Луис, ти си местният съдия, нали? Искам да покажеш на Чансън къде да намери лекар или аптекар. Жената има нужда от лекарство за сън. Нека я пазят ден и нощ. Поне — вяло додаде той — докато си тръгна от Мелфорд. А аз ще претърся къщата.
— Не можеш — грубо му рече съдията. — Нямаш заповед.
Корбет потупа торбата си.
— Имам всички заповеди, които ми трябват. Можеш да ме почакаш долу в кухнята. Ранулф ще се погрижи за теб.
След като двамата излязоха, Корбет затвори вратата след тях и започна да оглежда стаята: сандъците, шкафовете, раклите. Не откри нищо особено. Повечето от документите в тях бяха свързани с търговията на Девърел: записки, счетоводни книги и разписки от различни покупки. В спалнята също не откри нищо нередно.
Слезе на първия етаж. Без да обръща внимание на останалите, претърси кухнята и малката дневна. Откри малка врата, която очевидно водеше към кабинет или работна стая. Ранулф намери ключовете и Корбет влезе.
В тясната, запусната стая имаше малко прозорче горе в стената и високо писалище със стол. Корбет запали свещите. Опита се да отвори писалището, но не успя. Малкото ковчеже под него привлече вниманието му със своите три ключалки. Поразтърсиха се и намериха ключовете в кесията на мъртвеца. Корбет отключи ключалките и вдигна свещта. Вътре имаше малък молитвеник и часослов, не сборник с молитви, ами пълното съдържание на литургиите. Старателният почерк приличаше на монашески, страниците явно бяха многократно разгръщани.