Ди Гунан
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Груева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ди Гунан». Краткое содержание книги:
— Заповядвам — каза съдията Ди — от тази сума да изплатите хиляда сто и четирийсет сребърника на тук присъстващия чичо на жертвата Лю, които съставляват стойността на принадлежащите му бали коприна плюс сумата, която е откраднал от него Шао Лихуай. Освен това да му се изплатят хиляда сребърника обезщетение. Хиляда сребърника да се изплатят като обезщетение на госпожа Уан. Останалите две хиляди сребърника се падат на държавата и ще бъдат вписани като приход в книжата ни. В тримесечния си отчет подробно опишете тези операции, добавяйки копие от доклада, пристигнал от Лайчъ — съдията се обърна към началника на стражата и добави: — Сметководителят на префектурата несъмнено ще се отнесе с нужното внимание към този доклад.
Госпожа Би, госпожа Уан и чичото на търговеца Лю паднаха по очи пред съдията и няколко пъти удариха чело о пода в знак на благодарност.
Съдията Ди напусна подиума и отиде в личния си кабинет. Преоблече се в удобни обикновени дрехи, натопи четчицата и се зае да пише доклад до префекта за протичането на екзекуцията. Но едва бе започнал, когато в кабинета връхлетя един задъхан служител.
— Ваше превъзходителство! — провикна се той. — На входа на съдилището пристигна пратеник от двореца с императорски указ!
Изненадан от новината, съдията Ди започна да се пита какво ли означава това. Облече наново официалната си роба и заповяда да се запали на високата маса в заседателната зала кадилницата, запазена за императорските укази.
Когато влезе в залата, пратеникът вече беше там, стиснал с две ръце продълговато ковчеже, увито в жълт брокат. Пратеникът беше млад човек с достолепно изражение, носещ костюма и отличителните знаци на канцеларията на главния секретар.
Съдията му оказа всички почести, които се полагаха на ранга му, и го отведе до високата маса, където добави благовония в кадилницата. Ароматни кълбета дим се издигнаха нагоре, пратеникът постави почтително ковчежето на масата и отстъпи няколко крачки назад. Съдията Ди падна по очи и удари девет пъти чело о пода. След това се надигна и изчака с наведена глава, докато пратеникът разви плата и отвори жълтото кожено ковчеже. Извади отвътре свитък, залепен на жълт брокат, и го постави пред кадилницата. Добави на свой ред благовония и обяви тържествено:
— Августейшите слова могат вече да бъдат прочетени.
Съдията Ди вдигна свитъка, разгъна го бавно, като го държеше с две ръце, така че императорският печат да бъде през цялото време по-високо от лицето му. После почтително прочете на глас императорското разпореждане:
Съдията Ди чете императорския указ
Императорски печат
Предвид на това, че, следвайки почтително бляскавия завет на Нашите Августейши предци, традиционната Ни политика е да издигаме усърдни служители на постове, където дарбите им ще се разгърнат по-добре, позволявайки им да възвисят верността си към Нас и да обгърнат с грижите си народа Ни.
Предвид на това, че Нашият държавен секретар по препоръка на Нашия цензор Йен Либън насочи вниманието Ни към образцовото усърдие, с което Нашият служител Ди, със собствено име Жендзие, родом от Тайюан, заемащ поста магистрат на окръг Джанпин в Нашата провинция Шантун, е допринесъл да бъдат възмездени злодеяния над невинни хора и виновните да получат справедливо наказание, спомагайки така за спокойствието на Нашия дух и за мирния живот на Нашия народ, първоначалната Ни воля бе да назначим въпросния Ди за префект на Суджоу.
Ала тъй като спешни държавни дела денем и нощем не Ни дават и миг покой, Ние желаем всички в Нашата империя, които притежават някакви изключителни дарби, да бъдат около Нас, за да можем да ги призовем в подкрепа на Трона всеки път, когато пожелаем.
Затова в този втори ден от петата луна на третата година от възцаряването Ни публикуваме този Указ, с който споменатият Ди се назначава за председател на нашия столичен съд.
Треперете и се подчинявайте!
Съставено от главния държавен секретар
Подписано от августейшата пурпурна четка
Така да стане!
Изпратено с вестоносец
Съдията Ди бавно нави императорския указ и го остави обратно на масата. После се обърна с лице към столицата, падна по очи и удари девет пъти чело о пода в знак на благодарност за императорската милост. След това се изправи, повика Ма Жун и Цяо Тай и им заповяда да застанат на пост пред заседателната зала. Никой нямаше право да влиза, докато в нея се намираше императорският указ.