Ди Гунан
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Груева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ди Гунан». Краткое содержание книги:
Съдията Ди се обърна към Ма Жун и продължи:
— Сега сме сигурни, че онова момиченце е онемяло, след като е пило някаква отвара. Струва ми се, че мога да поема риска да й дам едно извънредно силно лекарство, описано в стара докторска книга, съхранена от моето семейство. Ако човек е онемял по естествен път, полудява от него, но ако немотата е предизвикана от разни отвари, се оправя незабавно. Тъй че още не е време за лягане. Тръгвайте двамата още сега за Хуанхуа и ми доведете до сутринта госпожа Би и внучката й. Волята на тази госпожа Джоу е невероятна и не ми се иска да започне пак да се опъва на утрешното заседание, затова искам да я изправя пред свидетелството на дъщеря й.
Ма Жун бе така въодушевен от успеха на хитроумното им представление, че с охота навлече пътната куртка и изтича в конюшнята да избере отпочинали жребци.
Когато Тао Ган записа изцяло изповедта на госпожа Джоу, съдията Ди я прочете и с доволна усмивка пъхна листа в ръкава си. След като Тао Ган и Цяо Тай излязоха, сержант Хун му поднесе чаша чай. И докато господарят му отпиваше от благословената напитка, сержантът се отдаде на мислите си.
— Господарю — промълви той накрая, — имам чувството, че сега ми се изяснява краят на вашия сън в храма. Днес вечерта, докато ни обяснявахте как възнамерявате да изтръгнете показания от госпожа Джоу, не се бях сетил. Но вече е ясно, че онова театрално представление, което сте видели насън, е било предсказание за това, което изнесохме тази нощ. Не превърнахме ли тъмницата в театър, в който всеки изигра роля? Акробатката и младият мъж без съмнение са госпожа Джоу и Сю Дъдай. А момиченцето от делвата, което се хваща за ръкава на Сю, е дъщерята на госпожа Джоу, с чиито признания утре ще приключи случаят. Бъдете сигурен, господарю, госпожа Джоу няма да се отметне от показанията си!
Съдията поклати глава със съмнение и каза:
— Нищо чудно да е вярно тълкуването ти, но аз не съм съвсем убеден. Продължавам да мисля, че краят на моя сън е съвсем объркан, и се опасявам, че няма никакъв смисъл. Може би никога няма да узнаем истината.
След няколко накъсани приказки сержант Хун се раздели с господаря си и отиде да поспи няколко часа.
Сутринта още с откриването на заседанието съдията Ди призова госпожа Би и внучката й. Най-напред укори госпожа Би за упорството й през цялото време на разследването. Нейното инатене доста бе забавило установяването на истината. Цялата в сълзи, госпожа Би започна да се извинява, но съдията Ди побърза да я прекъсне:
— Притежавам лекарство, което може да върне говора на вашата внучка. Но е много силно и ще я разтърси цялата. Затова искам съгласието ви да й го дам и освен това да стоите до нея по време на действието.
Госпожа Би без колебание се съгласи. Съдията Ди вече бе приготвил лекарството, сержант Хун подаде чашата на момиченцето и му каза да я изпие наведнъж, но без да бърза. След като я пресуши, лицето на детето се сгърчи от болка и то изведнъж повърна. Телцето му се разтресе цялото и то падна в несвяст на пода. Съдията Ди нареди на Ма Жун да го отнесе на ръце в личния му кабинет, там да го положи на дивана и щом отвори очи, веднага да му даде да пие силен чай.
Не след дълго Ма Жун се появи в залата. Водеше за ръка момиченцето. Щом зърна госпожа Би, то се затича към нея, скри лице в полите й и захлипа:
— Бабо, защо сме тук? Страх ме е…
Съдията Ди стана и слезе от подиума. Внимателно повдигна брадичката на детето и каза кротко:
— Не се страхувай, момиченце. Баба ти скоро ще те отведе у дома. Но кажи ми първо ти познаваш ли вашия съсед господин Сю.
Детето кимна и отвърна с уверен глас:
— Господин Сю е много добър приятел на майка ми. Почти всеки ден идва при нея. А къде е моята майка?
Съдията Ди направи знак на госпожа Би и тя веднага отведе внучката си в другия край на залата. Клекна до нея и започна шепнешком да я утешава. Съдията се върна на мястото си и попълни нареждане до тъмничаря. Двама стражници въведоха госпожа Джоу.
— Тук пред мен са пълните ви самопризнания. Те изясняват как сте съблазнили господин Сю Дъдай, как сте убили Би Сюн, забивайки игла в черепа му, как сте лишили дъщеря си от говор, като сте й дали да пие някаква опасна отвара. Преди малко изцерих дъщеря ви и тя заяви, че господин Сю Дъдай често ви е посещавал нощем.
Съдията замълча и погледна изпитателно госпожа Джоу. Тя стоеше с невиждащи очи и не казваше нищо. Бе разбрала, че нощното видение е било разиграно от съдията, но това вече нямаше значение за нея. Искаше й се само всичко да свърши час по-скоро. Съдията накара писаря да прочете на глас признанията, които Тао Ган бе записал. Накрая зададе на госпожа Джоу ритуалния въпрос: